Криза
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криза». Краткое содержание книги:
— Е, с малка помощ — призна тя и сложи спагетите и салатата на масата пред Джак. — Днешният ден беше тежък с откриването на процеса и беше обяснимо да е депресиран. Боя се, че си е предписал приспивателни таблетки, за да се справи с безсънието. Както и малко алкохол: скоч, за да сме точни, но не в количества, които да притесняват. Поне не и до момента.
Джак кимна, но не каза нищо.
— Какво ще пиеш? Аз ще си налея чаша вино.
— Малко вино ще е добре — каза той. За депресията знаеше повече, отколкото му се искаше да признае. След разбиването на онзи проклет самолет се беше борил с нея години наред.
Алексис донесе отворена бутилка вино и две чаши.
— Крейг знае ли, че пристигам? — попита Джак. Това беше въпрос, който би трябвало да зададе, преди да се съгласи да дойде.
— Разбира се, че знае — отвърна сестра му, докато наливаше виното. — Всъщност, обсъдих идеята с него, преди да ти телефонирам.
— И той се съгласи?
— Изрази съмнение за ползата от идването ти, но остави на мен да взема решението и каза нещо, което ме изненада. Каза, че мислел, че не го харесваш. Не си казвал никога подобно нещо, нали?
— Разбира се, че не. — Когато започна да яде се запита докъде ли ще стигне разговорът. Истината беше, че откак Алексис и Крейг се бяха оженили, винаги бе смятал Крейг за неподходящ за сестра си. Но никога не бе казвал нищо, главно защото смяташе — без да знае по какви причини, — че в повечето случаи бракът с лекар си е чист риск. И едва напоследък, след трудните години на възстановяване, си бе дал сметка, че може да обясни по-раншната си реакция, а именно — че целият процес на лекарско обучение или селектира нарцистични личности, или създава такива, а понякога прави и двете. Според Джак Крейг беше типичният пример в това отношение. Неговата всеотдайна посветеност на медицината почти гарантираше, че личните му отношения ще бъдат незадълбочени, своего рода психологическо неутрализиране.
— Уверих го, че не изпитваш подобно нещо — продължи Алексис, — и че дори му се възхищаваш, както веднъж ми беше споменал. Правилно си спомням, нали?
— Бях споменал, че му се възхищавам като лекар — съгласи се Джак, усещайки, че е леко уклончив.
— Беше ми казал, че завиждаш на неговите постижения. Нещо от този род, нали?
— Без съмнение. Винаги съм се възхищавал на способността му да прави истински, подходящи за публикуване научни изследвания, докато в същото време върти голяма и успешна клинична практика. Това е романтичната мечта на много лекари, които дори не я приближават на микрон. Аз навремето направих подобен опит, когато бях офталмолог, но погледнато ретроспективно, моите тъй наречени изследвания бяха несериозна работа.
— Не мога да си представя, че е истина, като знам какво правя за теб.
— Остави това, да се върнем на темата: как се чувства Крейг, като знае, че съм тук? Ти не ми отговори.
Алексис отпи глътка вино. Явно беше, че обмисля отговора и дългата пауза, която направи, го накара да се почувства неловко. Все пак той беше гост в къщата на този човек.
— Предполагам, че не съм ти отговорила съзнателно — призна тя. — Той се притесняваше да моли за помощ, както ти правилно предположи, когато говорихме по телефона. Да зависи от някого за него е признак за слабост, а цялата тази история го кара да се чувства тотално зависим.
— Кой знае защо имам чувството, че не той е този, който моли за помощ — каза Джак. Беше приключил със спагетите и сега се ориентира към салатата.
Алексис остави чашата си.
— Прав си — кимна тя с неохота. — Аз искам помощ вместо него. Не мога да кажа, че е щастлив, че си тук, тъй като е объркан. Но аз съм във възторг от идването ти. — Тя се пресегна през масата и улови ръката му. — Благодаря ти, Джак. Липсваше ми. Знам, че не беше най-подходящото време да пътуваш, което го прави още по-специално за мен. Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти.
Внезапна вълна от емоции го заля и той усети, че лицето му пламва. В същото време въздържаната му природа го възпираше да излее чувствата си. Той дръпна ръката си, отпи голяма глътка вино и мина на друга тема.
— Е, разкажи ми за откриването на процеса.
— Все същият хитрец си, както едно време! — Ъгълчетата на устните й се вдигнаха нагоре в усмивка. — Впечатляващ обратен завой от емоционално заредено поле. Допускаш ли, че не забелязах?
— Все забравям, че си психолог — разсмя се той. — Беше инстинктивна реакция за самозапазване.
— Поне си призна. Както и да е, колкото до процеса — започна с изказванията на адвокатите на двете страни и показанията на първите свидетели.
— Кой беше първият свидетел? — Джак беше омел салатата и взе чашата с вино.