Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Джеймс кимна.

— Това пак е работа на Гадника — продължи Лизли. — Започна от пристанищата, за да затрудни движението на товари, после се зае с местните търговци и крадците. Хората се принуждават да плащат откуп, за да си получат стоката, а каквото влезе в джобовете му, не излиза оттам. Деймън Рийвс е главатар на лодкарите, много свестен човек, но явно някой от приближените му е подпалил чергата.

— Значи според теб зад възраждането на Нощните ястреби стои Гадника? — попита Джеймс.

— Не зная със сигурност, но така смятам. Сигурно му е омръзнало да му създавам неприятности и е обявил награда за главата ми. А може и да е някой друг — по съвсем различна причина. Напоследък си създадох доста врагове. — Лизли се засмя.

— Не се и съмнявам — отбеляза сухо Горат.

— Откъде да започнем? — попита Джеймс.

— Започнете с Майкъл Уейландър. Според мен той е в центъра на събитията. Арли Стоманената душа от Железарската гилдия е водач на противниците на лодкарите. Но и двете страни ще говорят с Уейландър. Според слуховете той е забъркан в разни нечисти дела, не кой знае колко важни, но достатъчни, за да го направят опасен.

— Нещо друго?

— Нищо, което да те заинтересува.

— Какво пък — въздъхна Джеймс, — повече е, отколкото очаквахме. Щом ще си в Танерус, значи ще знаем при нужда къде да те открием.

Лизли се захили и Джеймс изпита усещането, че е надникнал в огледало. Макар Лизли да бе с две или три години по-възрастен от него, приликата им бе невероятна.

— Вярно, че утре тръгвам за Танерус, но никой не знае къде ще бъда, когато дойдете да ме потърсите.

— Повярвай ми, приятелю — рече Джеймс, — сега, след като вече се запознахме, ще те държа постоянно под око. Пак ще се срещнем, ще видиш.

Лизли дояде вечерята, извини се и ги остави на масата.

— Ще ида да запазя стая — рече Джеймс.

Скоро след това тримата се качиха да си легнат.

На сутринта, когато слязоха в конюшнята и попитаха за конете, момчето, на което ги бяха оставили, ги изгледа учудено.

— Конете ли, господине? Но нали снощи взехте единия, а другите два ги продадохте на господаря?

Джеймс се обърна и погледна на запад, към Танерус. И се закле, че някой ден ще открие Лизли Шайбата. Ако досега в съзнанието му се бе спотайвало някакво съмнение за възможна връзка помежду им, сега то се стопи окончателно. Той неочаквано се разсмя и рече:

— В такъв случай, момче, май ще трябва да помоля господаря ти сега той да ни ги продаде.

Оуин и Горат се спогледаха, учудени от странната реакция на Джеймс, но никой от двамата не каза нито дума, докато младият скуайър уреждаше въпроса с конете.