Любовник на смъртта
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовник на смъртта». Краткое содержание книги:
Случаят отвежда Фандорин в московския подземен свят. В калта и мизерията на бедняшките квартали, където по-силният винаги има право, сред бандите, безчинстващи под безразличния поглед на полицията, израства изключително красиво момиче с тежка съдба. Московските бандити си съперничат, за да спечелят любовта й, дори представителите на властта не остават безразлични пред нейния чар. В желанието си да привлече вниманието й, едно бедно момче тръгва да търси съкровище — но до легендарното съкровище, скрито в подземните лабиринти на столичния град, се опитва да се добере и някой друг — жесток убиец, оставил след себе си кървава диря. Всеки, научил тайната на скритото богатство, загива от ужасна смърт — единствено Фандорин се досеща чие дело са зверските убийства, но когато застава лице в лице с убиеца, дори той не може да предвиди кому е писано да остане жив.
— Имам си вече учител — измърмори Скорик, успокоен вече, че няма да го убие…
— На какво те учи? — оживи се Маса. (Тоест той каза всъщност „на какъво те ути“, но Сенка вече му разбираше и не се затрудняваше да си превежда чудноватия му говор.)
— Ами на добри маниери…
Завързакът ужасно се зарадва. Това е най-важното, рече. И обясни за истинската учтивост, която идва от искреното уважение към всеки човек.
В разгара на обясненията над главата му зажужа муха. Той отпъжда, отпъжда досадницата, но тя не искаше да се махне. А японецът подскочи, замахна — и хвана в шепа насекомото.
От тази пъргавина Скорик изквича, приклекна и дори си закри главата с ръце — помисли, че японецът иска да го бие.
Маса погледна превилия се Сенка и пита: какво ти става?
— Уплаших се, че ще ме ударите.
— Защо?
Сенка изхлипа:
— Всеки налита да бие сирака.
Японецът наставнически вдигна палец: трябва да умееш да се защитаваш, рече. Особено ако си сирак.
— Как така да „умея“?
Онзи се засмя. А кой ми каза, един вид, че не му трябва учител? Искаш ли да те науча как да се защитаваш?
Скорик си спомни как азиатецът размахва ръце и крака и поиска и той да може.
— Не е лошо — рече. — Ама сигурно е трудно така ловко да тепаш хората?
Маса отиде до прозореца и пусна хванатата муха на свобода.
Не, каза, не е трудно да ги тепаш. Трудно е да научиш Пътя.
(Сенка после загря, че е казал думата „Път“ с главна буква, а в момента не схвана.)
— А? — попита Скорик. — Какво да науча?
И Маса взе да му обяснява за Пътя. Че животът е път от раждането до смъртта и че този път трябва да се измине правилно, инак не че няма да го изминеш, пак ще го минеш, къде ще ходиш, само че после не се сърди. Ако жужиш като муха по този път, в следващия живот ще си муха — като онази одевешната. Ако пълзиш като влечуго, ще се родиш влечуго.
Сенка си помисли, че го казва за по-образно, за нагледност. Още не знаеше, че Маса говори наистина съвсем натурално за мухите и влечугите.
— А как е правилно да се върви по Пътя? — попита Скорик.
Оказа се много мъчително.
Първо, щом се събудиш сутринта, трябва да си кажеш: „Днес ще срещна смъртта“ — и да не се плашиш. През цялото време да мислиш за нея, за смъртта. Защото никога не знаеш кога ще свърши пътят ти и трябва винаги да си готов за края.
(Сенка зажумя, каза съкровените думи и никак не се уплаши, защото видя пред себе си Смъртта — ужасно прекрасна. Как, ще се плаши, че ще я срещне?)
Но нататък нещата се влошиха.
Не трябва да лъже, не трябва да се излежава, не трябва да спи на пухено легло (изобщо с нищо не трябва да си угажда), а трябва всячески да се самоизмъчва, да се подлага на изпитания, да се калява и да прави живота си черен.
Той послуша, послуша и някак не пожела да се подлага на такива страхотии. Достатъчно се беше нагладувал и намъчил, тъкмо започваше да надушва истинския живот.
— А не може ли някак по-лесно, без Пътя? Само да мога да се бия?
Маса се разочарова от въпроса му, поклати глава. Може, каза, но тогава няма да победиш тигър, само хиена.
— Нищо, и хиена ми стига — заяви Скорик. — Тигъра ще го заобиколя, няма да ми паднат краката.
Японецът още повече се натъжи. Добре, вика, душа мързелива, да те вземат мътните. Свали си дрешката, ще ти преподам първия урок.
И взе да го учи как да пада правилно, ако го удрят в мутрата.
Сенка бързо усвои урока: послушно падаше, правеше кълбо презглава и скачаше на крака, а същевременно все очакваше Маса да го заразпитва откъде така се е замогнал хитровският дрипльо.
Но не.
Само преди да си тръгне, Маса каза:
— Господзар пита не искас ли несто да му разкадзес, Сенка-кун? Не? Тогава сайонара.
Това на техния език е „доскив“.
Та взе да идва в пансиона, не пропускаше нито ден.
Сенка слиза за закуска — а Маса вече седнал до самовара, пламнал от изпития чай, и хазайката му сипва още сладко. Строгата мадам Борисенко цяла се размекваше и порозовяваше. С какво ли толкова я беше спечелил?
После започваше урокът по японска гимнастика. Честно казано, Маса повече дрънкаше, отколкото да го учи на истински бой. Явно си беше наумил все пак хитрият азиатец да го примами на Пътя си.
Например учеше Сенка да скача на земята от покрива на плевнята. Сенка се качва на покрива, но не смее да скочи, страх го е. Четири метра са това! Ще си счупи краката.
Маса стои до него, поучава го. Страхът, казва, ти пречи. Разкарай го, той вреди на човека. Само пречи на главата и тялото да си вършат работата. Ти нали знаеш как да скочиш, показах ти и ти обясних. Така че не се бой, главата и тялото сами ще се справят, ако страхът не им пречи.