Левиатан
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Балова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Левиатан». Краткое содержание книги:
Комисар Гош наблюдава внимателно тези пътници от първа класа, които по една или друга причина очевидно не притежават златни значки. Капитанът успява да организира нещата така, че заподозрените да се хранят в един салон — за да улесни работата на комисаря. Скоро става ясно, че всеки от тях има какво да крие — но дали тайните им имат връзка с „престъплението на века“? Какво свързва убийството на лорд Литълби и прислугата му с баснословните съкровища на раджата на Багдазар, наречен „Изумрудения раджа“? На прав път ли е комисарят Гош, или прекалената му самоувереност ще доведе до още убийства на борда на „Левиатан“?
До решението на тази блестяща криминална загадка може да достигне единствено Ераст Фандорин.
Суитчайлд обаче дори не погледна платата със сладкишите, сирената и плодовете. Той грабна от сребърната поставка една книжна салфетка, наведе се и започна яростно да драска нещо върху нея. Съвсем му е отпуснал края, дори не смята за нужно да се прикрива пред тълпата! Изгарящ от любопитство, с небрежни стъпки се насочих към него. Но той вече се бе изправил и бе сгънал салфетката на четири, явно се канеше да я прибере в джоба. Уви, не успях да надникна през рамото му. От яд тропнах с крак и понечих да се върна, но видях, че към масата се приближава мистър Фандорин с две чаши шампанско. Едната подаде на Суитчайлд, а втората остана в ръката му. Чух русинът да казва: „Ах, мили професоре, ужасно сте разсеян! Току-що прибрахте в джоба си мръсна салфетка.“ Суитчайлд се смути, извади салфетката, смачка я и я хвърли под масата. Веднага се присъединих към тях и нарочно подхванах разговор за модата, понеже знаех, че скоро индологът ще се отегчи и ще си иде. Така и стана.
Щом той се извини и ни остави насаме, мистър Фандорин ми пошепна заговорнически: „Сър Реджиналд, кой от двама ни ще се завре под масата?“ Тогава разбрах, че поведението на професора е съмнително не само за мен, но и за дипломата. В миг помежду ни се установи пълно разбирателство: „Е, не е много удобно“ — съгласих се. Мистър Фандорин се озърна и предложи: „Нека да е честно: единият от нас ще измисли благовиден предлог, а другият ще се мушне отдолу.“ Кимнах и се замислих, но не ми хрумна нищо подходящо. „Еврика“ — прошепна моят съучастник и с бързо, почти незабележимо движение откопча едното от златните ми копчета за ръкавели. То падна на пода и с върха на обувката си дипломатът го ритна под масата. „Сър Реджиналд — високо рече той, за да го чуят околните. — Мисля, че си изпуснахте копчето.“
Уговорката си е уговорка. Застанах на четири крака и надникнах под масата. Салфетката беше съвсем близо, но проклетото копче се бе търкулнало чак до стената, а масата беше доста голяма. Представете си картинката: мъжът Ви лази под масата, и то обърнат към залата не по най-представителния начин. На връщане стана конфуз. Когато надникнах изотдолу, точно пред себе си видях две млади дами оживено да разговарят с мистър Фандорин. Щом зърнаха рижата ми глава при коленете си, дамите уплашено извикаха, а коварният ми съучастник каза невъзмутимо: „Разрешете да ви представя лорд Милфорд-Стоукс, баронет“. Дамите хладно ме изгледаха от горе на долу и без да кажат ни дума, се оттеглиха. Кипнах от ярост, скочих и извиках: „Сър, нарочно сте ги спрели, за да ми се подиграете!“ С невинна физиономия Фандорин ми отговори: „Наистина ги спрях преднамерено, но съвсем не за да ви се подиграя, сър. Просто ми хрумна, че с широките си поли те ще затулят от залата рискования ви рейд. Е, къде е вашият трофей?“
С разтреперани от нетърпение ръце разгърнах салфетката и видяхме нещо странно. Възпроизвеждам по памет:
Какви са тези геометрични фигури! Какво значи зигзагът? В какъв смисъл „palace“?37 И защо три удивителни?
Крадешком погледнах Фандорин. Той подръпна с два пръста меката част на ухото си и измърмори нещо нечленоразделно. Предполагам, на руски.
„Какво мислите за това?“ — попитах. „Нека изчакаме — загадъчно отговори дипломатът. — Той е близо до целта.“
Кои е близо? Суитчайлд? До коя цел? И добре ли е, че е близо?
Но не успях да задам всичките си въпроси, защото в залата се вдигна шум, чуха се аплодисменти и мосю Дрие, пасажерският помощник-капитан, оглушително извика през рупора: „И така, дами и господа, гранпри от нашата лотария се пада на каюта номер осемнадесет!“ До него момент бях тъй увлечен в манипулациите със загадъчната салфетка, че изобщо не забелязвах какво става в салона. А там вече бяха спрели да танцуват и бяха организирали тираж на благотворителна лотария за „Спасяване на падналите жени“ (в писмото си от 3 април Ви бях споменал за тази идиотска идея). Вие много добре знаете какво е отношението ми към благотворителността и падналите жени, така че се въздържам от коментар.
Тържествената обява подейства на събеседника ми по странен начин — той мъченически се намръщи и присви глава в раменете. В първия момент се учудих, но после се сетих, че мистър Фандорин е настанен тъкмо в 18-а каюта. Представяте ли си, щастливият жребий се беше паднал на него!
„Е стига де! — измърмори избраникът на фортуна, заеквайки повече от обичайното. — Я по-добре да ида да се поразходя“ — и понечи да тръгне към вратата, но мисис Клебер извика високо: „Това е мосю Фандорин от нашия салон! Ето го, господа! С белия смокинг с червения карамфил! Мосю Фандорин, къде отивате? Вие печелите голямата награда!“
37
Дворец (англ.). — Б.пр.