Скандална връзка
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандална връзка». Краткое содержание книги:
— Да. Това би било абсурдно, нали? Довиждане, ректор Мартин.
— Довиждане — добави Шели, докато Грант я водеше към вратата.
Когато той внимателно я затвори зад тях, Шели се обърна към него и прималяла се облегна на рамото му.
— Даръл. Как е могъл? — прошепна тя.
— Защото е един егоист, дребен негодник, ето защо.
Скандализираното изхълцване на секретарката привлече вниманието им към нея. Тя ги гледаше втренчено, а ръката й се бе вкопчила в плата на блузата, покриваща мършавите й гърди, сякаш да се защити.
— О, за бога, да излизаме от тук, преди да съм направил нещо прибързано.
Дните минаваха бързо, защото и двамата бяха заети. Шели спазваше учебната си програма, както обикновено, а Грант трябваше да подготвя и изнася лекциите си. На неговите лекции тя продължаваше да сяда в задната половина на залата и да не се набива на очи.
Прекарваха колкото може повече време заедно денем. Грант оставаше в апартамента си само колкото да си вземе пощата и да поспи няколко часа, след като късно вечер се прибираше от къщата на Шели.
— Не знам защо плащам наем — каза й той. — Съседът ми каза, че някой ме е търсил днес. Куриерска услуга или нещо такова.
Бяха решили, че той ще намери друг наемател за неговия апартамент и ще живеят в нейната къща, докато тя завърши.
— При теб е по-просторно — бе заявил Грант практично. — Мога да превърна свободната спалня в кабинет.
— Ами кабинет за мен?
— Ще споделяме този.
— Има място само за едно бюро и стол.
— Може да седиш в скута ми.
— В никакъв случай.
— Добре. Тогава аз ще седя в скута ти.
Тя отчаяно се опитваше да остане сериозна.
— Може да започна да мисля за теб само като сексуален обект.
Той я сграбчи, придърпа я към себе си и я притисна към тялото си, което постоянно копнееше за нейното.
— Дано всички имат такъв късмет като мен.
Съобщиха на родителите й за сватбата и след първоначалния шок и след един дълъг успокояващ разговор с Грант те обещаха да са налице в неделя следобед.
Сега Шели бе напълно уверена в решението си да се омъжи за Грант. Нежната му загриженост нямаше нищо общо с егоцентричността на Даръл. Въпреки че в характера на Грант имаше известно безразсъдство, някакъв бунтарски дух, тя си признаваше, че това бе част от очарованието му. Също така осъзнаваше, че това не бе продължение на юношеското й влюбване. Тя обичаше този мъж, а не просто изживяваше спомена за чувствата, които бе изпитвала преди години. А те двамата дори бяха превъзмогнали петното, което искаха да лепнат на връзката им — ако сребърният поднос, изпратен от Управителния съвет за младоженците, бе някакъв знак за това.
Сега вече нищо не можеше да попречи на щастието им.
— О, Грант! — извика изненадано тя и без да иска си удари крака в прага.
Той се подпираше на рамката на вратата и не можеше да направи нищо, защото бе избухнал в смях.
— Помислих си, че са родителите ми — каза Шели сърдито.
— Много по-стар ли изглеждам от теб?
— Не се прави на остроумен. Не трябва да си тук. Не трябва да виждаш булката преди сватбата.
Тя му препречваше пътя навътре. Бе облечена само с една нощница, която стигаше до средата на бедрата й. Косата й бе навита на ролки и лицето й бе намазано с дебел слой ментовозелена маска.
— Това е глупаво — каза той, като си проправи път покрай нея. Носеше кашон с книги и един куфар. — Трябваше да започна да пренасям част от багажа си. Нали ще живея тук, ако си спомняш.
— Не знам — отвърна тя все още разтревожена. — Може и да си променя мнението.
Грант само се разсмя.
— Ще оставя тези книги в свободната спалня.
— Ще си измия лицето даже и да избързам с пет минути — измърмори си Шели, после високо му извика:
— Няма да ме упрекваш, ако кожата ми не е искряща и неотразима като на булка. Ти ще си виновен.
— Кожата ти си е прекрасна — отвърна малко по-късно той. Завари я в банята, след като бе подредил книгите си в библиотечката, която бяха приготвили за тази цел по-рано през седмицата. Тя бе измила маската от лицето си и умело се бе гримирала. Сега развиваше ролките от косата си.
Като го зърна в огледалото, видя, че той не гледа лицето й, а голите й бедра. Разпаленото желание в очите му я зарази и събуди искрите на собственото й желание.
— Може би трябва да отидеш в другата стая и да изчакаш родителите ми и брат ми да пристигнат.
— Навярно би трябвало — съгласи се Грант не особено убедено, като внимателно проследяваше всяко движение на четката й за коса, която разресваше гъстите тъмни кичури. Той не бе пропуснал и полюшването на гърдите й всеки път, когато тя раздвижеше вдигнатите си ръце.