Пак ще се срещнем
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пак ще се срещнем». Краткое содержание книги:
Анамари кимна.
— Кога започна връзката ви с Гари?
— Една година преди смъртта му. Веднъж колата ми не искаше да запали и той ме откара до вкъщи. Поканих го на чаша кафе. — Анамари гледаше Моли право в очите. — Знаех, че се опитва да ме свали. Всяка жена го усеща, нали? — Тя замълча за миг и сведе очи към ръцете си. — Истината е, че той ужасно ме привличаше и затова го улесних.
„Опитвал се да я свали — помисли си Моли. — Дали му е била първата? Навярно не. Десетата?“ Никога нямаше да разбере.
— Имал ли е връзки с други сестри?
— Поне аз не зная, но тогава работех в болницата само от няколко месеца. Той специално подчерта необходимостта от пълна дискретност, което ме устройваше. Произхождам от италианско католическо семейство и ако научеше, че ходя с женен мъж, майка ми щеше да получи удар. Искам да знаете, госпожо Лаш… — Тя замълча, когато сервитьорката се върна с чая и кафето. И не тръшна чашата пред Моли Лаш, забеляза Анамари.
Когато се отдалечи от тях, тя продължи:
— Искам да знаете, госпожо Лаш, че искрено се разкайвам за случилото се. Зная, че то съсипа живота ви. И отне живота на доктор Лаш. Отказах се от бебето си, за да започне на чисто при хора, които са способни да му осигурят щастлив дом с двама родители. Може би някой ден, когато порасне, синът ми ще пожелае да ме види. Надявам се, че ще е в състояние да ме разбере и дори да ми прости. Вие може да сте отнели живота на баща му, но цялата тази трагедия се дължи на моите постъпки.
— На вашите постъпки ли?
— Ако не се бях увлякла по доктор Лаш, всичко това нямаше да се случи. Ако не му бях телефонирала у дома, вие навярно изобщо нямаше да научите.
— Защо всъщност му телефонирахте?
— Ами, на първо място, той ми каза, че двамата сте възнамерявали да се разведете. Не желаел да знаете, че в живота му има друга жена, защото това щяло да усложни нещата и да ви направи ревнива и отмъстителна.
„Ето какво е говорил на любовницата си за мен съпругът ми — помисли си Моли. — Че сме възнамерявали да се разведем и че съм ревнива и отмъстителна. Това ли е мъжът, заради чието убийство лежах в затвора?“
— Според него, било по-добре, че сте изгубили детето, защото само щяло да затрудни раздялата ви.
Моли се смая. „Мили Боже, възможно ли е Гари наистина да е казал такова нещо? Според него, било по-добре, че съм изгубила детето…“
— Но когато му съобщих, че аз съм бременна, той превъртя. Започна да ми крещи да съм го разкарала. Престана да идва при мен и дори не ми обръщаше внимание в болницата. Адвокатът му ми телефонира и ми предложи обезщетение, ако подпиша обещание да запазя всичко в тайна. Позвъних у вас, защото трябваше да разговарям с него, а Гари не желаеше да ме вижда в болницата. Бях отчаяна, исках да го попитам дали има намерение да се грижи за детето. Тогава още не бях решила да го дам за осиновяване.
— Но аз вдигнах слушалката и ви чух.
— Да.
— Съпругът ми някога говорил ли ви е за мен Анамари? Искам да кажа, освен това, че сме възнамерявали да се разведем? Моля ви, кажете ми какво ви е говорил. Трябва да зная.
— Сега съзнавам, че ми е казвал всички онези неща за вас, защото си е мислил, че искам да ги чуя.
— И все пак.
Анамари колебливо замълча, после погледна право в очите жената срещу нея, жена, която отначало презираше, после мразеше, но към която сега започваше да изпитва съчувствие.
— Наричаше ви „досадна степфордска съпруга“.
„Досадна степфордска съпруга“ — мислено повтори Моли. За миг й се стори, че отново е в затвора, че яде безвкусната храна, чува изщракването на ключалките и прекарва безкрайни безсънни нощи.
— Като съпруг — и като лекар той не си заслужаваше цената, която платихте за убийството му, госпожо Лаш — тихо рече Анамари.
— Анамари, вие съвсем ясно ми показахте, че според вас съм убила мъжа си, но разбирате ли, самата аз не съм толкова сигурна в това. Наистина не зная какво се е случило. Не съм убедена, че няма да си го спомня обаче. Упорито се опитвам. Кажете ми, къде бяхте онази неделя вечер?
— В апартамента си. Събирах си багажа.
— Сама ли бяхте?
Очите на Анамари се разшириха.
— Госпожо Лаш, губите си времето, ако сте дошли тук, за да намеквате, че имам нещо общо със смъртта на съпруга ви.
— Познавате ли някой, който може да е имал причини да го убие? — Моли забеляза сепнатия поглед на другата жена. — Вие се страхувате от нещо, Анамари. От какво?