Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Случаят с кралицата на красотата и богатият наследник». Краткое содержание книги:
— Логично — кимна Дрейк.
— Следователно много неща зависят от естеството на храната — продължи Пери. — Понякога косвените улики са доста коварни и от тях рядко се стига до твърди и неоспорими заключения. Колкото и да е неприятно това на някои хора… Особено на такива, които се надяват да приберат наследство от два милиона долара.
— Друго? — попита детективът.
— Не се сещам, Пол — въздъхна Мейсън и погледна часовника си. — Може би ни трябва само мъничко сън. Открий каквото ти е възможно…
— Ще имат проблеми с откриването на фаталния куршум — промърмори Дрейк.
Очите на приятеля му леко се разшириха.
— Но те трябва да го намерят, Пол!
— Лейтенант Траг е на същото мнение, но неговите хора все още не са го открили въпреки щателното претърсване на къщата…
— Ще го открият — поклати глава Мейсън. — А на мен ще ми бъде много любопитно да разбера дали той е изстрелян от оръжие, което вече е сред веществените доказателства по това следствие…
— Имам връзки в полицията — рече Дрейк. — Не са кой знае какви, но все пак съм сигурен, че ще науча, ако открият куршума…
— Виж какво можеш да направиш…
Дрейк се надигна от стола и бавно тръгна към вратата.
— Ще поддържаме връзка, Пери.
Очите на Дела Стрийт издаваха силно безпокойство, когато попита:
— Можете ли да си позволите Елън Адеър на банката на свидетелите?
— В момента не — призна Мейсън. — Областният прокурор ще я разкъса. Положението й е тежко, всички косвени улики са насочени срещу нея.
— Тогава какво ще направите?
— Косвените доказателства са нож с две остриета — усмихна се шефът й. — Режат и в двете посоки, освен това винаги сочат към истината. Проблемът е, че понякога ги интерпретираме погрешно главно защото не разполагаме с всички факти…
Имам една теория, Дела. Изглежда малко невероятна, но според мен ще има всички шансове за успех…
— Ще ми кажете ли за какво става въпрос? — попита младата жена.
Мейсън стана и закрачи напред-назад, преди да отговори:
— Да. Ти представляваш съдебните заседатели, а аз съм представителят на защитата…
— Добре — усмихна се Дела.
— Областният прокурор те уверява, че разполага с неоспорими улики за посещението на обвиняемата в дома на Агнес Бърлингтън. Това са следите от колата й в алеята, както и отпечатъците й в къщата на убитата. Всички те са подложени на експертиза и автентичността им не подлежи на съмнение. Въпросът ми е кога е влязла колата в алеята?
На пръв поглед ние не можем да отговорим на този въпрос, а още по-малко да го свържем с часа на смъртта. Но на практика можем…
По всичко личи, че Агнес Бърлингтън е имала навика да полива градината си вечер. Системата й е с подземни тръби. Тя я пуска да тече съвсем слабо и я спира едва когато си ляга…
— Имам въпрос — каза Дела Стрийт.
— Съдебните заседатели могат да задават въпроси по всяко време — кимна Мейсън. — Слушам ви, госпожице съдебна заседателке…
— Откъде знаем, че точно такива са били навиците на Агнес Бърлингтън? В смисъл — да пуска водата надвечер и да я спира преди лягане?
— Все още не го знаем, но всички обстоятелства говорят за това — поясни Мейсън. — Поне в онази нощ се е случило именно това, а аз се надявам, че така е било и през останалото време…
— Продължавайте — рече секретарката.
— И тъй, през онази вечер Агнес Бърлингтън не спира водата. Не гаси и осветлението в къщата.
— Защо?
— Отговорът е ясен: когато е включила напоителната система и осветлението, тя все още е била жива. Но в часа, в който би трябвало да ги изключи, вече е била мъртва. Според данните от метеорологичната служба вечерта на четвърти е имало силна гръмотевична буря — едно доста необичайно явление за тези места. Типични са силният вятър и краткият, но пороен дъжд…
Ако Агнес Бърлингтън е била жива в нощта на поройния дъжд, тя положително би изключила напоителната система. А гръмотевиците са заглушили изстрела и по тази причина никой от съседите не е чул нищо.
И тъй, водата си тече през нощта и сутринта на следващия ден. Осветлението в къщата също остава включено. После на сцената се появява Елън Адеър…
Ние не можем да докажем точния час, в който е отишла там, но знаем, че тя е паркирала колата си в алеята много часове след смъртта на Агнес Бърлингтън. Това личи от водата, която макар и пусната съвсем слабо, успява да наводни ливадата и да протече на алеята. Именно по тази причина колата на Елън оставя толкова ясни следи…