Ш-ш-шт
- Автор: Фицпатрик Бека
- Серия: Ш-ш-шт #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-555-4
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ш-ш-шт». Краткое содержание книги:
Но след ужасяваща серия от неочаквани срещи, Нора не е сигурна на кого може да вярва. Пач се оказва винаги там, където е тя, и сякаш знае за нея повече, отколкото най-близките й приятели. Тя не може да реши дали да не се хвърли в обятията му, или е по-добре да бяга и да се крие. И когато се опитва да потърси някои отговори, тя открива истина, много по-обезпокояваща от всичко, което Пач върши с чувствата й.
Без да подозира, Нора е въвлечена в епицентъра на вечната битка между безсмъртните и падналите ангели — и когато се налага да вземе страна, погрешният избор може да й струва живота.
Понякога се налага да се отречеш от любовта си, за да я запазиш… на всяка цена.
Мрачен и тайнствен…
Красив и млад завинаги.
Той е един от падналите…
Нора дори не подозира, че училището може да бъде толкова опасно…
Тя си пада… по падналия.
И вече е твърде късно. Един от двамата ще изиграе абсолютното жертвоприношение.
Потъпкана клетва.
Паднал ангел.
Забранена любов…
Много се съмнявах, понеже ако и Ви участваше, разследването щеше да получи незаконен обрат. Да не говорим, че това конкретно проучване нямаше нищо общо с биологията. Ама съвсем нищо.
Леката усмивка, с която ме удостои Ви, отмря. Колкото и да беше забавно да се преструвам, че приемам случилото се с леко сърце, всъщност бях изплашена. Онзи тип със скиорската маска беше някъде навън и планираше следващото си нападение. Някак ми се струваше смислено, че Пач знае какво се случва. Типът със скиорската маска изскочи пред доджа в деня, след като с Пач станахме екип по биология. Може пък да не беше съвпадение.
В този момент сестрата подаде глава на вратата.
— Осем часът е — почука тя по часовника си. — Край на посещенията.
— Веднага тръгвам — уверих я.
Щом стъпките й заглъхнаха по коридора, затворих вратата на стаята на Ви. Трябваше да останем насаме, преди да й разкажа за разследването, свързано с Елиът. Само че когато се върнах до леглото й, установих, че лекарството явно вече й бе подействало.
— Ето, започва се… — каза тя с истински блажено изражение. — Лекарството… всеки момент… прилив на топлина… довиждане, господин Болка…
— Ви…
— Чук, чук…
— Наистина е важно…
— Чук, чук…
— Става дума за Елиът…
— Чу-у-к, чу-у-у-к… — напевно изрече тя.
Въздъхнах.
— Кой е? — включих се в играта.
— Бу.
— Кой Бу?
— Бу-ху, някой плаче, обаче не съм аз — избухна в истеричен смях тя.
Разбрах, че е безсмислено да я притискам повече и казах:
— Обади ми се утре, когато те изпишат. — Дръпнах ципа на раницата си. — Да не забравя, донесох ти домашното. Къде да го оставя?
Тя посочи към кошчето за боклук.
— Там е най-добре.
Прибрах фиата в гаража и пъхнах ключовете в джоба си. По пътя за вкъщи на небето нямаше звезди и отново беше започнало да вали. Дръпнах вратата на гаража към земята и я заключих. Влязох в кухнята. Някъде горе светеше и след миг мама се спусна по стълбите и ме прегърна.
Майка ми има тъмна вълниста коса и зелени очи. С няколко сантиметра е по-ниска от мен, но има същата структура. Винаги ухае на „Любов“ на Ралф Лорън.
— Толкова се радвам, че си невредима — каза тя и ме стисна силно.
„Невредимичка“, помислих си.
Тринадесета глава
На следващата вечер в седем паркингът на „Бордърлайн“ беше препълнен. След едночасови молби двете с Ви успяхме да убедим родителите й, че трябва да отпразнуваме първата й вечер извън болницата с чили релено и с безалкохолно ягодово дайкири. Така поне твърдяхме, обаче имахме скрити мотиви.
Наместих доджа на едно тясно място и изключих двигателя.
— Уф! — намръщи се Ви, когато й подадох ключовете и пръстите ми докоснаха нейните. — Дали не можеш да се изпотиш още малко?
— Нервно ми е.
— Да, сетих се.
Не откъсвах поглед от входа.
— Знам какво си мислиш — стисна устни Ви. — И отговорът е „не“. Няма да стане.
— Не знаеш какво си мисля — уверих я.
Ви стисна ръката ми.
— Знам и още как.
— Не се каня да бягам. Не и аз.
— Лъжеш.
Вторник беше почивният ден на Пач и Ви бе успяла да ми внуши, че това е идеалният момент да отидем и да поразпитаме колегите му. Представях си как се понасям изискано към бара, как мятам на бармана поглед а ла Марси Милар и как небрежно повдигам темата за Пач. Трябваше ми домашния му адрес. Дали е арестуван преди. Дали има връзка с онзи тип със скиорската маска, колкото и далечна да е. И какво изобщо търсеха в живота ми този тип със скиорската маска и момичето.
Надникнах в чантата си, за да се уверя, че нося списъка с въпросите, които си бях подготвила. От едната страна на листа бяха въпросите, свързани с личния живот на Пач. А от другата — указания как се флиртува. За всеки случай.
— Ау, ау, ау! — възкликна Ви. — Какво е това?
— Нищо — сгънах списъка аз.
Ви опита да измъкне списъка, но аз се оказах по-бърза и го прибрах, преди тя да го докопа.
— Първо правило, във флиртуването няма правила — назидателно каза тя.