Историята на О

Но преди да й бъде поставен този знак, преди сър Стивън да свикне, както били решили двамата с Рьоне, да я бие с камшик, така че следите винаги да личат, тя щяла да получи отсрочка — толкова време, колкото ще е необходимо, за да накара Жаклин да отстъпи. Тук О поразена вдигнала глава и изгледала сър Стивън. Защо? Защо Жаклин? И ако сър Стивън се интересувал от Жаклин, защо я свързвал с О? „По две причини — казал сър Стивън. — Първата, по-маловажна, е, че искам да ви видя как целувате и милвате жена.“ „Но дори да допуснем, че няма да ме отблъсне — възкликнала О, — как смятате, че ще получа съгласието й да присъствувате и вие?“ „Това е лесно — казал сър Стивън, — чрез измама, ако е нужно, но аз разчитам, че вие ще получите от нея и много повече, тъй като втората причина, поради която желая тя да е ваша, е, че вие ще трябва да я доведете в Роаси.“ О оставила чашата с кафе, но ръката й така се разтреперила, че разсипала на покривката утайката и захарта, останали на дъното. Осенена от пророчески дар, тя различила в разливащото се кафяво петно непоносими образи: вледенените от страх очи на Жаклин пред слугата Пиер, ханша й — който О не познавала, но който несъмнено бил златист като гърдите й — изложен на чуждите погледи под запретнатата широка рокля от червено кадифе, сълзите по мъха на бузите й, разтворената й крещяща начервена уста, правите й като слама коси, паднали на челото, не, невъзможно, не и тя, не и Жаклин.

„Не е възможно“, казала тя. „Напротив — отвърнал сър Стивън. — И как смятате, че се изпращат момичетата в Роаси? Довеждате я и останалото не ви засяга, а ако тя иска да си тръгне, ще си тръгне. Хайде, елате.“ Той рязко станал, оставяйки на масата пари за сметката. О го последвала до колата, качила се, седнала. Едва навлезли в гората и той завил, спрял в една малка успоредна алея и я взел в обятията си.