Изпепелени

– Брадуел! – повиква го Преша.

Той не помръдва.

– Брадуел!

Отново нищо.

Тя разкопчава колана си, пресича пътеката и разтърсва рамото му.

– Брадуел, събуди се!

Той се стряска от съня си така, както го беше направил и в къщата от мъх, където се възстановяваше, след като едва не замръзнаха до смърт на земята в гората. Размахва ръце и крака във въздуха.

– Какво? Какво има?

– Трябва да поговорим.

Той се оглежда с широко отворени очи, след това поглежда навън през илюминатора – най-вероятно стреснат от това, че се е озовал на въздушен кораб, носещ се над океана.

– Не искам да говоря за нас – казва той. – Не мога.

– Не става дума за нас – казва тя, но ù се иска да можеха да говорят за това, какво означават един за друг. Дали някога щяха да го направят? – Имаме нужда от план. Трябва да говорим с Ел Капитан и Хелмут.

Той разтърква очи и кимва:

– Права си.

Брадуел следва Преша до кокпита. Ел Капитан пее и Хелмут сякаш тананика в съзвучие с него. Хубаво е. Финън, изглежда, е влязъл в спящ режим, сякаш песента го е приспала. Не ù се иска да ги прекъсва.

Вратата е отворена, но въпреки това тя почуква.

Ел Капитан спира насред песента.

– Мислех, че вие двамата сте заспали.

– Бях заспал – отвръща Брадуел.

Двамата с Преша влизат в кокпита. Той едва се събира вътре. Гръдният му кош, гърдите и раменете му са станали по-широки. Крилете му са обемисти и извити назад върху гърба му.

– Трябва да видим какво става с Хейстингс – казва Преша и се хваща за облегалката на празната седалка на втория пилот.

– Ще трябва да кацнем при „Лудия Джон“, след това да излетим и да се приземим отново – нервно отбелязва Ел Капитан.

– Не можем да го оставим там – възразява Брадуел.

– Не казвам да го изоставим. Просто има риск. Това е всичко. Ако катастрофираме при кацането като предишния път, няма да има кой да ни помогне. Ще трябва да се върнем у дома пеша през територия, в която едва оцеляхме първия път.

– Нямаме избор – казва Преша. – Той има нужда от нас, а и ние може да се нуждаем от него.

– За какво ще ни е нужен? – пита Ел Капитан.

– Отивам в Купола – въздъхва Преша. – Трябва да говоря с Партридж. Трябва да занеса лекарството на подходящите хора вътре.

Тя никога не се разделя с раницата си.

– Можеш само да предполагаш, че вътре има подходящи хора – натъртва Брадуел.

– Подходящи хора – с оптимизъм повтаря Хелмут.

– Не може всички да са лоши. И сега, когато Партридж е начело, съм сигурна, че той е ...