Чужди очи
- Автор: Хатауей Джил
- Серия: Приплъзване #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елка Виденова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чужди очи». Краткое содержание книги:
Не е възможно.
И тогава виждам какво държа в ръкавицата си. Дълго сребристо острие.
След като се насилвам да хапна малко от сандвича си, отивам до банята. Усещам, че ще изгубя съзнание. Пълня чаша с вода и гълтам няколко таблетки кофеин, но явно съм изпуснала момента. Твърде късно осъзнавам, че държа чашата със Скуби Ду, от която бе пил полицай Тийън онзи път у нас.
Твърде късно осъзнавам, че вероятно е оставил отпечатък върху чашата.
Твърде късно осъзнавам, че всеки момент ще се плъзна. Свличам се на пода.
Полицай Тийън се поти. Ризата му е влажна. Онзи ден, у дома, изглеждаше съвсем спокоен и хладнокръвен, докато разпитваше Мати. Но сега сърцето му думка напрегнато. Явно умее да прикрива чувствата си.
Стои насред гола стая с циментови стени, обзаведена единствено с маса и два сгъваеми стола. Висящата от тавана флуоресцентна лампа осветява всички ъгли. Почти цялата дължина на една от стените е заета от огледало. Гледала съм достатъчно филми, за да знам, че от другата страна има хора. До масата, с вид на смъртно болен, седи господин Голдън.
Полицай Тийън вади от джоба си същото малко тефтерче, в което пишеше и когато разпитваше Мати, а после и молив.
— Хайде пак да ми кажете, защо бяхте в училището снощи? — Той се обръща с лице към господин Голдън.
— Не се чувствах добре, така че подготвях уроците за заместничката. — По челото на господин Голдън избиват капки пот.
— В колко часа беше това?
— Ами, около десет без петнайсет.
Полицай Тийън си отбелязва часа.
— Разкажете ми какво се случи след това. Не пропускайте нищо.
Господин Голдън си поема дълбоко въздух.
— Ами, махнах на Еди, нощния пазач, и влязох в кабинета си. Написах плана за урока на дъската и наредих листовете с упражненията на бюрото. После си тръгнах.
— Колко време ви отне това? — Полицай Тийън замислено почуква с молив по тефтера.
— Петнайсет минути. Може би двайсет.
— И тогава чухте изстрела?
Господин Голдън затваря очи.
— Да. Около десет и петнайсет.
— И какво направихте?
Господин Голдън отваря очи.
— Излязох на игрището, откъдето се чу изстрелът. И намерих… веднага се обадих на 9111413.
Полицай Тийън прави пауза преди следващия въпрос. Усещам, че се затруднява как да го формулира. Най-накрая пита:
— Господин Голдън, какви бяха отношенията ви с Амбър Прескот?
Господин Голдън е като зашеметен.
— Нейният клас имаше шести час при мен.
— И нищо друго извън това? Не сте ли разговаряли извън училище?
— Не — Господин Голдън звучи объркан.
— Ами Софи Джейкъбс? Какви бяха отношенията ви с нея?
— С нея имахме осми час.
— Някои ученици твърдят, че са я виждали да се вози във вашия автомобил. Вярно ли е това?
Господин Голдън нервно свива рамене.
— Случвало се е да я закарам вкъщи.
— И само толкова?
Господин Голдън прави пауза и полицай Тийън използва момента.
— Господин Голдън, знаехте ли, че Софи Джейкъбс е била бременна?
Господин Голдън навежда глава. След безкрайно дълго мълчание, прошепва:
— Да.
Събуждам се от виковете на Мати. Като че ли викат няколко души, полифония от ужас и страх. Лежа сгърчена на пода в банята.
— Мати, спри. Всичко е наред. Добре съм. — Пълзя към нея и с мъка се изправям на крака. Тя мушва глава в извивката на врата ми и виковете й утихват.
Чувам предната врата да се отваря.
— Момичета? — подвиква баща ми. Мати ме пуска и хуква към него. Тръгвам след нея по стълбите и гледам как се прегръщат. Той я притиска силно и ми се приисква и аз да можех да усетя топлината му.
— Добре ли сте? — Глупав въпрос. Даже леко се изчервява.
Разпитът на господин Голдън продължава да тече някъде в съзнанието ми. Трябва да се измъкна, да ида някъде и да подредя мислите си.
— Излизам — обявявам и грабвам якето си от закачалката.
— Къде отиваш? — пита рязко баща ми и ме хваща за китката паникьосан. Знам, че го е страх да остане сам с Мати и болката й, но имам нужда да се откъсна за малко. Издърпвам ръката си.
13
Национален телефон за спешна помощ в САЩ. — Б.ред.