Вечер във Византия

Предана, наивна, пълна с оптимизъм жена, помисли си Крейг. Както винаги. Жалко, че онова лято не беше с тях в Антиб. Той дълго гледа ръкописа. Текстът беше напечатан от непрофесионална ръка. И неумело подвързан. Вероятно го беше напечатала самоотвержената съпруга. Бренър едва ли бе в състояние да плати на машинописка. „Горчиви спомени“ пишеше Сюзън Бренър. Какви ти спомени. Той ги беше погребал под толкова много други — горчиви и сладки спомени, че сега тези му приличаха на анекдот за някого си, от когото Крейг слабо се интересуваше.

Той стана и отвори вратата. Белинда седеше зад бюрото и четеше роман.

„Белинда — помоли той, — не ме свързвай с никого, докато сам не помоля.“

Тя кимна. Всъщност в последно време телефонът в кантората звънеше рядко. Каза го по стар навик.

Той седна зад бюрото и прочете неравно напечатания текст. Това му отне не повече от час. Искаше му се пиесата да му хареса, но когато привърши четенето, стигна до извода, че не желае да се захваща с нея. Както и първата пиеса на Бренър, тя беше за войната. Но не за сражения, а за войскови подразделения, които бяха воювали в Африка, сега се намираха в Англия и се подготвяха за агресия в Европа. Замисълът на автора му се виждаше прекомерно широк, а въплъщението — твърде бедно. Действуващите лица бяха ожесточени или сломени от войната ветерани, от една страна, а от друга — свежото попълнение от новобранци, които дресираха сурово и държаха в страх от старшите и които не знаеха ще им стигне ли мъжеството и какво да очакват, когато дойде време да влязат в бой. Конфликтите, възникващи между ветераните и новаците, се допълняха от епизоди с участието на англичани — момичета, английски войници, техни близки. На тази основа Бренър се опитваше да анализира различията между двете общества, чиито представители войната беше събрала за няколко месеца в един лагер. Стилистически Бренър беше преминал от трагедия през мелодрама до груб фарс. Първата му пиеса беше проста и монолитна, безпощадно реалистична и директно довеждаше героите до неизбежния кървав край. Новата пиеса блуждаеше, морализираше, настроенията и местата на действие се меняха почти случайно. Ако сегашният период от живота на Бренър се наричаше зрелост, то тази зрелост не му е от полза, мислеше си Крейг. Тя го е лишила от предишната му непосредственост. Разговорът със Сюзън Бренър по телефона няма да бъде от приятните. Той посегна към телефона, но се отказа. Реши да прочете пиесата още веднъж утре, след като помисли върху нея.