Философско разследване

— Не знам дали забелязвате — обясни той, посочвайки с глава снимката, — но почти всичко, което доктор Чен каза, може да се отнася и за него — истинския Лудвиг Витгенщайн.

— Не ви разбирам напълно.

— Вижте какво, главен инспектор, подсъзнанието невинаги различава нещата с еднаква степен на прецизност. Твърде възможно е доктор Чен да е излъгал, докато се намираше под хипноза, макар и неволно. Съвсем не съм сигурен, че е успял да направи разлика между мъжа с кодово име Витгенщайн и истинския, философа. Подсъзнателно може да е слял двата образа. Вземете например описанието на Чен за външния вид на пациента — къдрави кестеняви коси, големи сини очи, сприхава уста и остри черти. Всичко това може да бъде казано и за истинския Лудвиг Витгенщайн… И спомняте ли си онази забележка, че нищо емпирично не е познаваемо, или нещо подобно — че признавал само съществуването на потвърдени пропозиции? Ами, доколкото си спомням, Витгенщайн е написал нещо такова.

— Разбирам какво имате предвид, професоре.

— Съжалявам, главен инспектор. Идеята ви беше дръзка, но съзнанието често ни подвежда.

— Ами ако Чен не знае нищо за истинския Витгенщайн? В такъв случай подсъзнанието му може би е казало истината?

— Вероятно. Но Чен е образован човек. Не е възможно да не знае нищо за Витгенщайн. Господи, та той е учил психология в Кеймбридж.

Джейк сви рамене.

— Аз също, професоре. И откровено казано, допреди няколко дни не знаех почти нищо за Витгенщайн.

Дълго време Джейк знаеше името му като нещо емблематично, изпълнено с интелектуален символизъм — досущ името на Айнщайн. Може би семитското име спомагаше за обяснението на това екзотично въздействие. Но след като прочете най-краткото и най-експлозивно произведение на Витгенщайн, „Логико-философски трактат“, тя разбра защо той е бил такава влиятелна фигура във философията. Освен енигматичния и почти херметически стил, самата тема на изследването му беше поразителна — как е възможен езикът? Това беше нещо, което хората, особено полицаите, приемаха, без да се замислят, макар че представляваше същността на човешката душевност. Още по-важен беше опитът му да обясни на какво не е способен езикът. Това докосна нещо дълбоко в душата на Джейк, нещо, което граничеше дори със собствената й сексуалност.

— Познанието е странно явление — отбеляза тя. — Поне Витгенщайн мисли така.

— Виждам, че не сте загубили време да попълните пропуските — рече Глайтман.

— Такава ми е работата. Но, разбира се, има и друга вероятност. Убиецът може наистина да прилича на Витгенщайн. Да предположим, че той действително е интелигентен и образован човек. Чел е Витгенщайн и е бил повлиян от мислите му. Не е ли възможно шокът от теста, че е ВМЯ-отрицателен, да причини някакво психопатологично разстройство? Може би параноидна шизофренична самозаблуда?