Защото го заслужавам
- Автор: фон Зигесар Сесили
- Серия: Gossip Girl #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-344-7
- Переводчик: Ася Терпешева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото го заслужавам». Краткое содержание книги:
Сесили фон Зигесар е известна със своите книги за тийнейджъри и особено с поредицата за Интригантката, по която през 2007 г. е заснет телевизионен сериал.
Къщата в Горен Ийст Сайд, където беше отраснал Нейт, беше на четири етажа, със собствен асансьор и готвач двадесет и четири часа в денонощието. Но замъкът на Джорджи в Гринич, Кънектикът, имаше нещо, което неговата фамилия нямаше — огромни свободни пространства и големи площи земя около къщата. Беше като град в града и Джорджи имаше собствена площ, където можеше да прави каквото си иска. Старата й английска бавачка беше в леглото и гледаше BBC Америка, а останалите прислужници работеха в другите помещения. В стаята на Джорджи имаше дори и римска кушетка, където да се излегне, докато чакаше да се напълни мраморното джакузи, дълбоко дванадесет фута.
— Можем да правим шумен див секс на стъпалата — добави Джорджи. — Това наистина ще подлуди персонала.
Нейт облегна главата си на голямото й легло и лапна джойнта, който си споделиха.
— Нека просто гледаме снега.
Джорджи легна по гръб и опря главата си на крака на Нейт.
— Добре, много си сладък. Не съм свикнала да излизам с някого, който е толкова мил.
— Какви са твоите приятели? — попита Нейт и дръпна силно от джойнта. Имаше по-добър вкус и по-голям ефект сега, след известно въздържание.
— Нямам вече приятели — отговори Джорджи. — Всички ме изоставиха, защото съм луда.
Нейт сложи ръка на главата й и започна да я гали по косата. Имаше невероятно нежна, красива коса.
— Излизах често с три момчета от моя клас — каза той, имайки предвид Джереми, Антъни и Чарли. — Но останах няколко дни без дрога и не исках да излизам с тях, разбираш ли?
— Това според Джаки е „негативно приятелство“. „Позитивно приятелство“ е, когато се забавлявате, когато правите нещо конструктивно — печете сладки, колекционирате нещо или ходите на планина.
— Аз съм твой приятел — каза й Нейт тихо.
Джорджи потърка крака му с опакото на ръката си.
— Знам — тя се засмя. Гърдите се очертаха в тясната бяла тениска. — Искаш ли да печем сладки?
Нейт повдигна един кичур коса между пръстите си и после го остави да падне, косъм по косъм на скута му. Блеър също имаше дълга коса, но не беше толкова права и мека като тази на Джорджи. Беше забавно колко различни могат да бъдат момичетата.
— Може ли да те целуна? — попита той, макар че нямаше намерение да бъде така сериозен.
— Добре — прошепна Джорджи.
Нейт се наведе и допря устните си в горната част на носа й, брадичката и устата. Тя отвърна жадно на целувката му, после се премести и се подпря на лакти.
— Това според Джаки е „да поддържаш копнежа“. Правиш нещо, от което се чувстваш добре временно, вместо да „лекуваш раните“.
Нейт вдигна рамене.
— Защо да е временно? — той посочи към небето, което не се виждаше от снега. — Няма да изчезна.
Джорджи изпъна крака и се изправи. Тя изчезна в банята и Нейт чу звука на отварящо се шкафче, трополенето на шишенца с лекарства и течаща вода. После тя излезе, миейки си зъбите, светлите й кафяви очи блестяха, сякаш е направила разкритие или имаше страхотна идея.
— На тавана има една стара карета. Можем да се качим и да седнем в нея — обяви тя с пълна уста с паста за зъби. Върна се в банята да я изплюе и после дойде отново, подавайки ръка на Нейт. — Идваш ли?
Нейт се изправи и взе ръката й. Тялото му потрепери от тревата и от наелектризиращия допир с гладката кожа на Джорджи. Искаше му се да я целуне отново.
— Мога ли да „поддържам копнежа“, когато се качим горе? — попита той, напълно замаян.
Джорджи повдигна тънките си тъмни вежди и облиза тъмночервените си устни.
— Може дори да ти позволя да „лекуваш раните ми“.
Нейт я дари с една изкривена от тревата усмивка. Кой можеше да предположи, че рехабилитационните врели-некипели можеха да бъдат така възбуждащи!
Нашите тела и ние
— Ръката ми отмаля — оплака се Джени на Елиз, след като нарисува главата и врата й. — Ще я довърша утре.
— Я да видя — каза Елиз и стана. Гърдите й бяха толкова малки — Джени не можеше да отвърне погледа си от тях. Напомняха й малките картофчета, които баща й отгледа едно лято в къщата в Пенсилвания.