Блондинка от Маями
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #7
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Блондинка от Маями». Краткое содержание книги:
Когато му споменах за птиците, Бейкър се разсмя горчиво.
— Малко преди да се родиш, Джейк, на запад оттук е имало едно местенце, наречено Рукъри Бранд, където гъмжало от бели ибиси, трицветни жерави и снежни чапли. От половин до един милион птици в някаква си горичка с ширина сто метра и дължина около километър. Представяш ли си каква олелия са вдигали?
— Да, и колко са дрискали — добавих аз.
— Песните им се чували на километри — продължи Бейкър.
Това ми напомни за индийските смокини край тенис кортовете на Флорида Авеню. Двайсетина зелени папагала гнездяха там през зимата и крещяха на поразия.
— И какво станало? — попитах аз.
— Армейските инженерни части изкопали канала на юг от Тамаями Трейл. Водата застояла. Край на птиците, край на песните.
Не съм побъркан на тема екология, тъй като проповядвам умереност във всичко, освен консумацията на холандска бира. По-жално ми става за някое градско дете без покрив над главата, отколкото за чапла без гнездо. Не разбирам тия типове, дето заобикалят отдалеч някой нещастник, легнал да спи в кашон, и хукват на отсрещния тротоар да ругаят жена с кожено палто. Съжалявам, но хората ме вълнуват повече от норките, които винаги съм смятал за водни плъхове.
Същевременно съм против разни ентусиасти на тоталното индустриално общество и не понасям един дебел радиоводещ, който нарича хора като Бейкър „екологични нацисти“. Трябва да се търси баланс между потребностите на растящото население и опазването на дивата природа. Ако трябва да избирам между Бейкър и онези, които искат да асфалтират блатата, да сондират рифове за нефт и да изпосекат горите, бройте ме сред смахнатите екозащитници.
Харисън Бейкър вече ми бе изнесъл историческа лекция за Евърглейдс, тази широка и бавна река, течаща от езерото Окичоки към Мексиканския залив, е усмирена с две хиляди и петстотин километра канали и дига, двеста конструкции за контрол нивото и осемнайсет помпени станции. Грамадна водопроводна система се мъчи да задоволи потребностите на фермерите промишлеността на десет милиона души в южния край на щат. Околната среда последна грижа. Размерите на блатата вече са паднали наполовина, а броят на застрашените видове расте с всяка година.
— Южна Флорида преживява екологична катастрофа — каза Бейкър. — Имаме десет пъти по-малко блатни птици, отколкото в началото на века. Орязваме притока на прясна вода през блатата и Флоридският залив загива. Водорасли задушават крайбрежните треви и тровят водата. Рибата измира. Мочурищата са замърсени с живак, фосфор и пестициди. Ерозията отнася плажовете, мангровите гъсталаци са пълни с боклук, рифовете умират и всяка седмица нови и нови строежи се разпростират на запад от Маями, Форт Лодърдейл и Маями Бийч, поглъщайки остатъците от солените плитчини.
— Ами водата? — попитах аз. — Прясната вода?
— А! — Очите му се присвиха в печална усмивка. — Там е цялата работа. Точно тая вода ще ни изяде главата. Изчерпваме я до дъно и никой не дава пет пари за това.
Тайгър спря лодката до някаква масивна метална конструкция на подпори. Тук, сред пущинака, тя изглеждаше като паднала от Марс.
— Станция за воден контрол — каза той, сочейки нашественика. — Още един безсилен опит на човечеството да овладее природата. Всеки път се прецакваме.
Тайгър остави двигателя на празен ход, а Бейкър се озърна към хоризонта.
— Дай метеорологичен бюлетин, Джейк.
Проследих погледа му. Откъм запад се задаваха тежки буреносни облаци.
— Ще вали — казах аз.
— Адски си прав — разсмя се Бейкър. — Започва дъждовният сезон. И това е най-голямата подигравка. Преди двеста години пиратите дори не слизали на сушата, за да заредят прясна вода. Тя извирала насред Бискайския залив — такъв бил напорът на подпочвените води. Е, какъв ни е проблемът сега? Не вали по-малко. Дявол да го вземе, през 1994-а имаше двеста двайсет и пет сантиметра валежи! Обикновено са от сто и петдесет до сто и осемдесет, и пак няма вода. Защо?
— Каналите — отговорих веднага аз, защото цял ден го бях слушал най-усърдно.
— Точно така. Изпускаме по-голямата част от водата в океана. Фиу-у-у! — Той размаха ръка. — Имаме прекалено много валежи през лятото и прекалено малко през зимата, а след като съсипаха блатата, които представляваха естествен резервоар, подземните водоносни слоеве се оказаха недостатъчни. Нямаме планини със снегове и езера. Нашият природен резервоар е огромна подземна гъба от варовик и пясъци. Но вече сме загубили половината мочурища в този щат, над дванайсет милиона декара. Всяка година полагат още асфалт, строят нови жилища и търговски центрове, новото на подземните води продължава да пада, а солената вода прониква все по-навътре от морето.