Стая

Когато съм толкова уморен, че трябва да спрем, Мам ми казва как ще е Навън.

— Стария Ник ще кара по улицата. Ти си отзад, в откритата част на пикапа, така че той не може да те види, ясно? Хващаш ръба на пикапа, за да не паднеш, защото ще се движи бързо, ето така. — Бута ме и ме търкаля насам-натам. — После, когато натисне спирачка, ще почувстваш нещо като… бутване в обратната посока, докато пикапът намалява. Това означава знак „Стоп“, на който шофьорите трябва да спрат за малко.

— Дори и той?

— О, да. Така че още щом усетиш, че пикапът вече почти не се движи, значи е безопасно да скочиш отстрани.

В Открития космос. Не го казвам, знам, че не е така.

— Ще се приземиш на тротоара, ще е твърдо като… — оглежда се — … като порцелан, само че по-грубо. И ще бягаш, бягаш, бягаш, като Малката питка.

— Лисицата изяде Малката питка.

— Добре, лош пример — казва Мам. — Но този път ние ще сме хитрите измамници. Тичай, Джак, и бърз бъди…

— … Свещника ти прескочи.

— Трябва да тичаш по улицата, далеч от пикапа, супербързо, като… нали си спомняш анимационното филмче, което гледахме веднъж, „Бегачът“?

— Том и Джери също бягат.

Мам кима.

— Най-важното е да не оставяш Стария Ник да те хване. А, да, опитай се също да се качиш на тротоара, ако можеш, онази част, която е малко по-висока, така няма някоя кола да те бутне. Трябва и да крещиш, така че някой да ти помогне.

— Кой?

— Не знам, който и да е.

— Кой е, който и да е?

— Просто изтичай при първия човек, когото видиш. Или… ще е доста късно. Може би никой няма да се разхожда. — Хапе си палеца, нокътя му, аз не й казвам да престане. — Ако не видиш никого, ще трябва да помахаш на някоя кола, за да я накараш да спре, и да кажеш на хората в нея, че ти и майка ти сте били отвлечени. Или пък, ако няма коли… ох, Божичко… ами ще трябва да отидеш до някоя къща… която и да е къща, в която светят лампи… и да удряш по вратата с юмруци колкото сили имаш. Но само къща със светнати лампи вътре, не празна. Трябва да удряш на входната врата, ще я познаеш ли?

— Онази, през която се влиза.

— Опитай сега. — Мам чака: — Говори им, както сега говориш на мен. Представи си, че аз съм тях. Какво ще кажеш?

— Аз и ти сме…

— Не, представи си, че аз съм хората в онази къща или в колата, или на тротоара, кажи им, че ти и твоята Мам…

Опитвам пак.

— Ти и твоята Мам…

— Не, не, кажи „Аз и Мам…“.

— Аз и ти…

Тя изпухтява.

— Добре, няма значение, просто им дай бележката… още ли е скрита?

Поглеждам в гащите си.

— Изчезнала е! — После я напипвам къде се е плъзнала в между дупето ми. Изваждам я и й я показвам.

— Дръж я отпред. Ако случайно я изпуснеш, можеш просто да им кажеш „Отвлякоха ме“. Кажи го, само това.