Роман за Граала (Моденски манускрипт)
- Автор: Борон Робер дьо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-052-7
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Роман за Граала (Моденски манускрипт)». Краткое содержание книги:
— Ако това е вярно — отвърнал съдията, — никога повече няма да изпитвам недоверие към теб.
Така те напуснали домашния съвет и се изправили пред народа. Пред всички съдията заявил:
— Сеньори, това дете успя да спаси майка си от кладата. Нека знаят всички онези, които ще го срещнат, че не са виждали никога през живота си по-мъдър човек.
А народът дружно отговорил:
— Нека Господ го поживи!
Така майката на Мерлин била избавена, а майката на съдията — обвинена. Ала съдията първо изпратил двама души да проследят майка му, за да се убеди дали казаното от Мерлин е вярно. Още с влизането си в дома на свещеника тя се усамотила с него и се заела да му разказва за семейния съвет и за чудото, на което станала свидетелка. Като я изслушал, той много се изплашил. А когато жената си отишла, се замислил дълбоко в сърцето си, че съдиите ще дойдат при него и ще го убият. Затова излязъл от града и стигайки до една вода, си казал, че ще е по-добре да се удави, отколкото съдиите да го убият, при това да го очакват позорна смърт и презрението на народа.
Ето така Дяволът, чиито замисли този човек следвал, го довел дотам, че го накарал да скочи във водата и да се удави: и това било видяно от хората, които следели майката на съдията. Оттук следва и поуката в този разказ, че разгневеният човек не била да остава сам, защото самотникът много по-лесно се поддава на козните на Дявола, отколкото онзи, край когото има много народ.
И тъй, върнали се хората, станали свидетели на това чудо, изправили се пред съдията и му изложили едно по едно делата на свещеника точно така, както ги били видели. Като ги изслушал, той много се удивил, отишъл при Мерлин и на свой ред му ги разказал. Щом чул какво се е случило, Мерлин прихнал да се смее и рекъл на съдията:
— Сега, надявам се, вече вярваш, че ти казвам истината. Моля те обаче, както аз ти я казах, така и ти да я кажеш на Блез.
Този Блез всъщност бил изповедникът на майка му. Разбира се, съдията разказал на Блез необикновената история, случила се на свещеника.
Така сновял Мерлин между него, майка си и Блез. Съдиите от своя страна ходели, където намерели за добре. Този Блез пък бил много съобразителен и проницателен, и когато чул Мерлин да говори толкова проникновено, макар по това време да бил само на две години и половина, силно се зачудил откъде един младенец би могъл да притежава толкова голяма мъдрост. Ето защо си дал голям труд да подлага Мерлин на всевъзможни изпитания, додето накрая той не му рекъл:
— Блез, престани да ме изпитваш, колкото повече го правиш, толкова повече ще се удивляваш. Прави това, което ще ти кажа, вярвай в моите съвети и ще те науча да се изпълваш с любов към Иисус и с неизменна радост.
Блез пък му отвърнал:
— Чух те да казваш, че си син на дявол. Именно заради това, че ти ми го каза, се боя да не вземеш да ме измамиш.
— Присъщо на злобните сърца — възразил му Мерлин — е да забелязват повече злото, отколкото доброто. Та нали както си ме чул да казвам, че съм заченат от дявол, така си ме чул да казвам, че нашият Господ ми е дал способността да знам нещата, които ще се случват в бъдеще. Ето защо, ако си достатъчно мъдър, е редно да знаеш към кого би трябвало да се придържам. Е, добре, знай, че от мига, в който нашият Господ е пожелал да знам тези неща, аз вече съм бил изтръгнат от властта на Дявола. Но не съм изгубил нито хитростта, нито ловкостта му, така че съм запазил от дяволската природа всичко, което ми приляга да притежавам. Ала не използвам тези неща в изгода на дяволите. Когато са ме заченали в утробата на моята майка, не са постъпили благоразумно, защото са ме положили в съсъд, който никога не е бил техен: и праведният живот на майка ми силно им вреди. Ако обаче ме бяха заченали в утробата на моята баба, едва ли щях да се сдобия с възможността да позная що е Бог. Защото тя е водела лош живот и от нея са дошли всички страдания, сполетели майка ми: и съдбата на нейния баща, и редица други неща, които ти си я слушал да разказва. Ала вярвай, когато ти говоря за упованието и вярата в Иисус Христос. И ще ти кажа такива неща, които никой освен Бог не би могъл да ти каже. Запиши ги, ако можеш, в една книга. Много хора, до които тези думи достигнат, ще станат по-добри и ще се предпазват от греха. Сториш ли това, ще си им сторил голямо благодеяние.
— На драго сърце ще напиша книгата — отвърнал му Блез. — Ала те заклевам в името на Отца и Сина и Светия Дух — така, както съм и вярвам, че тези три проявления са единосъщни в Бог, — а също в името на Света Богородица, която носила в утробата си Сина Господен, на всички ангели и архангели и апостоли, в името на всички светци и светици, на всички свещеници от Светата Църква, че не ще ме измамиш да сторя нещо, което няма да е в угода на Бог!