Пиратски ширини
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Пиратски ширини». Краткое содержание книги:
— Сега къде е?
— Високо. Много високо. — Гласът й бе толкова тих, че Хънтър едва различаваше думите.
Погледна панталоните й и видя леко движение при слабините.
— Ох, господи! — изстена Лазю.
И тогава се чу тихо писукане, почти цвъртене. Хънтър се обърна и видя, че Диего и Мавъра се връщат с широки усмивки на лица. Мавъра държеше нещо в грамадните си длани — малко птиче, което писукаше и пърхаше с меките си крилца.
— Бързо, дайте канап — каза Чифутина.
Хънтър извади връв и завързаха краката на птичето. Поставиха малкото създание пред крачола на Лазю и го завързаха за земята. Птичето продължи да писука и да се мята.
Зачакаха.
— Усещаш ли нещо? — попита Хънтър.
— Не — отвърна Лазю.
Отново се загледаха в птичето. Горкото създание се мъчеше да се освободи и изтощаваше силите си.
Хънтър се обърна към Лазю.
— Нищо — рече тя.
В следващия момент очите й рязко се разшириха.
— Навива се…
Загледаха се в панталоните й. Под тях имаше движение. Бавно се оформи крива, която след това изчезна.
— Тръгва надолу — каза Лазю.
Зачакаха. Внезапно птичето силно се развълнува и започна да писука още по-високо. Беше усетило кораловата змия.
Чифутина извади пистолет, махна сачмата с барута и го хвана за цевта като сопа.
Продължиха да чакат. Виждаха как змията минава коляното и продължава по прасеца — бавно, инч по инч. Измина цяла вечност.
И после внезапно главата се показа навън, появи се раздвоен език. Птичето изписука в пристъп на ужас. Кораловата змия запълзя към него и дон Диего скочи отгоре й, стоварвайки дръжката на пистолета върху главата й. В същия миг Лазю скочи на крака с писък.
Дон Диего удряше змията отново и отново, размазвайки тялото й в меката почва. Лазю се извърна и повърна. Хънтър обаче не й обърна внимание — веднага щом тя изпищя, той погледна към испанските войници.
Сансон и Мавъра бяха направили същото.
— Дали са чули? — попита Хънтър.
— Не можем да рискуваме — рече Сансон.
Последва дълго мълчание, нарушавано от напъните на Лазю.
— Видя, че носят продукти и постелки.
Хънтър кимна. Това можеше да означава само едно. Войниците бяха изпратени нагоре от Казала, за да следят за пирати по сушата — и да оглеждат хоризонта за приближаването на „Касандра“. Само един изстрел от групата щеше да вдигне по тревога крепостта. А от мястото си те можеха да видят „Касандра“ още докато е на много мили навътре в морето.
— Аз ще го направя — с лека усмивка каза Сансон.
— Вземи Мавъра — настоя Хънтър.
Двамата се прокраднаха нагоре след испанските войници. Хънтър се обърна към Лазю, която бе пребледняла и бършеше устата си.
— Готова съм за път — рече тя.
Хънтър, дон Диего и Лазю метнаха багажа на рамо и продължиха надолу.
Вървяха покрай реката, която се вливаше в залива. Когато попаднаха на нея, тя бе само малък поток и човек с лекота можеше да го прескочи. По-надолу обаче бързо се разширяваше и джунглата по бреговете й стана гъста и трудно проходима.
Натъкнаха се на първия патрул късно следобед — осем въоръжени испанци, които се движеха мълчаливо нагоре по течението с лодка. Бяха сериозни и мрачни — бойци, готови за битка. С падането на нощта високите дървета покрай реката станаха синьо-зелени, а водната повърхност — плътно черна, раздвижвана от време на време от някой крокодил. Патрулите вече бяха навсякъде и се движеха спокойно и ритмично под светлината на факли. Още три лодки с войници минаха нагоре по течението, а факлите им хвърляха дълги трептящи отблясъци по водата.
— Казала не е глупак — отбеляза Сансон. — Очакват ни.
Вече бяха само на няколкостотин ярда от крепостта на Матансерос. Каменните стени се издигаха високо над тях. Вътре и отвън кипеше трескава дейност. Въоръжени групи от по двадесет войници обикаляха периметъра.
— Очаквани или не, трябва да се придържаме към плана — отвърна Хънтър. — Довечера атакуваме.
23.
Бръснарят хирург и кормчия Ендърс стоеше пред румпела на „Касандра“ и гледаше как малките вълни се превръщат в сребро, когато се разбиваха в рифа на Бартънс Кей, на стотина ярда ляво на борд. Отпред се виждаше черната грамада на хребета Лерес, която се издигаше все повече над хоризонта.