Чистачът

— Определено заминаваме днес — каза Куин.

Седяха в трапезарията на Орландо и ядяха пхо — виетнамска супа, сготвена от Трин. Куин вече беше разказал за срещата си с Пайпър — пропусна само частта за проследяването на Нейт от Лио Тъкър. Орландо знаеше за присъствието на Пайпър и неговия екип в град Хо Ши Мин, но се зарадва да научи, че те не знаят за нея.

Куин насочи вниманието си към задачата в Берлин.

— Можа ли да ми намериш човек?

— Да, но няма да възразяваш — отговори Орландо, впила поглед в очите му. — Така е най-разумно.

— А, не — отговори той, сещаше се накъде бие.

— Аз съм най-логичният избор. Ще има доста да се наблюдава. Това означава тонове данни, които трябва да се обработят и анализират. Аз това правя. Аз съм най-добрата и ти го знаеш. — За момент замълча. — Куин, нямаш избор. Имаш нужда от мен и ще дойда.

— Можем да се справим и без теб. — Той поклати глава. — Има и други, които могат да се справят.

Тя се изправи и вдигна празната си чиния.

— Вече си купих билет. Утре заминавам.

Нейт се бе втренчил в чинията си пхо, сякаш тя се бе превърнала в най-важното нещо на света.

— Проклятие! — избухна Куин, стана и последва Орландо в кухнята. — Казах, че не те искам.

— Синът ми ще е добре.

— Нищо не съм казвал за него.

Тя остави празната чиния в мивката и се обърна към него.

— Но се тревожиш за това.

Куин си пое дълбоко дъх. Поне отчасти беше права. Но го безпокоеше нещо повече от сина й.

Орландо тръгна към дневната и Куин отново я последва.

Тя седна и каза:

— Помниш ли онзи индийски ресторант на Ораниенбург Щрасе?

— Кой?

— Малко на север от Мите12.

Куин затвори очи за миг, мозъкът му набираше обороти.

— „Амит“? „Амид“? Нещо подобно.

— „Амирит“ — поправи го тя. — Ще се срещнем там в събота в девет вечерта.

— Орландо…

— Куин, спри. Просто ми кажи, че ще се видим там.

Той не се постара да скрие раздразнението си.

— Не ми харесва това.

— Няма защо да ти харесва — отговори тя. — Днес ще поработя върху организирането на екипировката. Някакви специални желания?

Куин пое дълбоко дъх и за момент се замисли.

— Комплект за наблюдение. Оръжия. Ще имаме нужда и от видеокамери с дисплей.

— Колко?

— Не знам. Поне петнадесет, за да сме сигурни.

Тя се обърна към Нейт.

— Какъв използваш?

Нейт вдигна очи чак след няколко секунди, стреснат от тишината.

— Какво? На мен ли говориш?