Роден в грях
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Тиара Букс“
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Роден в грях». Краткое содержание книги:
Роден в грях и отхвърлен от дете, Син МакАлистър се е научил да презира шотландските си корени. Но сега, по заповед на краля той не само трябва да се върне в омразната Шотландия, но и да се ожени за шотландска девойка – гордата и независима Каледония МакНийли. Безразличието на Син винаги е било ключ към оцеляването му, но тази красавица събужда в него копнеж, който никога не е познавал.
Отвлечена и държана като заложница в двора на крал Хенри, Кали знае, че единственият начин да се върне у дома и да осигури мир за клана си, е като се омъжи за мистериозния рицар, чието докосване я изгаря с топлината си. Съзряла добротата в наранената му душа, тя е убедена, че той не е дяволът, за който всички го мислят. Решена да стигне до сърцето му и да му помогне да забрави болезненото си минало, Кали се опълчва дори срещу собственото си семейство.
Но ще може ли безчувствената душа на Син да отвърне на нейните чувства?
Способен ли е да се научи да обича? Кали се страхува да разбере, но със сърцето си усеща, че в него все още тлее искрата на пламенния шотландски дух. Ще успее ли да го разпали отново с пламъка на страстната любов...
Джейми скочи бързо на крака, но преди да успее да избяга отново, Син го хвана.
— Трябва ли да те вържа? — попита той.
Момчето се засмя, след което се отпусна на земята и седна с кръстосани крака, когато Саймън се присъедини към тях.
Докато подаваше хляб и пиле на брат си, Кали се обърна към Син:
— На открито ли ще лагеруваме през целия път?
Той поклати глава и отговори:
— По пътя има много ханове, освен това на север живее братът на Саймън. След два дни ще пристигнем в земите му. Така че ще разполагате с легло всяка нощ до пристигането ни в Шотландия.
Лицето й се обагри в руменина, когато един спомен от предишната нощ изникна в съзнанието й и я изгори. Спомни си как стои гола до съпруга си и държи мъжествеността му с ръка. Беше огорчена, че не може да си спомни какво точно са правили. През годините беше чула много жени да говорят за случващото се между двойките през нощта. И след като приятелките й започнаха да се омъжват, бе научила още подробности. Никога не се бе осмелила да признае пред някого колко нощи бе лежала будна в леглото си, питайки се дали самата тя някога ще го изпита, и сега, когато го бе преживяла…
Е, беше доста несправедливо да няма никакъв спомен за случилото се.
Прехапвайки устните си, Кали се запита дали ще я пожелае отново тази вечер. Руменина плъзна по лицето й, когато си го представи как лежи до нея, а мъжествеността му прониква дълбоко в тялото й.
Погледна към съпруга си, но бързо отмести очи.
Син забеляза изчервяването й и се запита какво ли го е предизвикало. Погледът му се спусна към скута й и в ума му се появи споменът за сладките извивки по вътрешната страна на бедрата й. Бе почувствал мекотата на кожата й, когато втри собствената си кръв в нея, за да скрие факта, че не бе направил това, което трябваше.
Дори сега можеше да си спомни усещането за меката й кожа под дланта му, или лавандуловият аромат на косата й, или вкуса на устните й.
Колко я желаеше. Силата на копнежа му причиняваше болка. Размърда се леко, за да облекчи напрежението в частта от тялото си, която я искаше най-силно и бе притисната от бричовете му.
С крайчеца на окото си, Кали забеляза гладното изражение върху лицето на Син. Той се втренчи в нея по начин, който я накара да потрепери нервно.
Саймън прочисти гърлото си и попита:
— Трябва ли да заведа Джейми на разходка до близкото графство?
Син сведе поглед към храната си.
— Не. Трябва да се връщаме на пътя. Не искам нощта да ни застигне, докато сме в гората.
— Много добре, но не забравяй, че предложих.
Повече никой не проговори, докато не стана време отново да тръгнат на път. На свечеряване спряха в малък хан, в град, за който Кали не бе чувала преди. Джейми бе много уморен и се оплака, че няма сили дори да влезе в хана. Постоянно търпелив с момчето, Син го издърпа от коня и го пренесе вътре.
След като Кали и Саймън слязоха от конете си, които бяха отведени от слугите, Син ги въведе в хана, където бяха посрещнати от закръглен мъж.
— Нуждая се от три стаи за през нощта — каза Син.
Искането му учуди Кали.
— Джейми не може да спи сам — каза тя. — Ще се уплаши.
Малката глава на момчето, покрита с разбъркани червени къдрици, се отдръпна от рамото на Син.
— Няма! Мислиш ме за някое малко момиче, което ще се уплаши…
— Не, скъпи — отвърна нежно Кали, поглаждайки един от непокорните му кичури. — Но не е нужно да спиш сам на непознато място.
Ханджията прочисти гърлото си и каза:
— Опасявам се, че имам само две свободни стаи.
— Много добре, ще ги наема — кимна Син. Той премести детето от другата си страна и се обърна към Кали. — Вие с Джейми ще спите в едната стая.
— А ти? — попита тя.
— Аз ще спя в плевнята.
Саймън пристъпи напред.
— Аз ще…
— Не, Саймън — прекъсна го Син. — Аз съм свикнал повече с нея.
Тонът му даде ясно да се разбере, че това е краят на спора.
Ханджията им донесе храна и те вечеряха в мълчание. Изтощени от пътуването, се оттеглиха веднага щом приключиха.
След като сложи брат си в леглото и той заспа, Кали излезе от стаята, за да потърси съпруга си. Откри го пред вратата си, облегнат на стената с меча до него.
— Син? Какво правиш?
— Изглежда, че седя.
— И защо седиш тук?
— Защото ми е трудно да спя, докато стоя прав.
Кали се поколеба, докато разбра значението на думите му.
— Ще спиш пред вратата ми, но защо?
— Защото, ако спя пред вратата на Саймън, съдържателят ще реши, че съм странен.
Сарказмът му започваше да й омръзва, въпреки това една усмивка изви крайчетата на устните й.
— Можеш да влезеш вътре и да спиш.