Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
— Май по-добре да нямаш вяра на никого.
— Добър съвет. — Скара срещна погледа му в огледалото. — Можеш да си вървиш вече. — Щракна с пръсти на робинята да донесе дрехите ѝ.
Мнението на свинете
Бяха минали две години от последното посещение на Кол в Ройсток и през това време пръкналият се от блатистия остров град се беше раздул като тумор и настрани, и нагоре.
Дървените му пипала бяха плъзнали в реката, стъпили на паянтови подпори във водата. По кривите пристани бяха изникнали дървени къщи, вкопчили се в тях като упорити полипи, по тях, под всякакви ъгли, но не и прави, бяха накацали бараки, а по бараките — навеси. Над тях стотиците комини бълваха кълба дим, а отдолу, същинска гора от криви колове и гниещи дървени подпори. Около широкото устие на „Божествена“, като пръски от изплютия като храчка Ройсток, върху всяко парче достатъчно суха, за да удържи подпора, земя, се бяха скупчили една в друга колиби.
През целия си живот Кол не беше виждал толкова противно на вид и нескопосано дърводелство на едно място.
— Пораснал е — сбърчи нос той. — Явно на това му казват напредък.
Трън направо запуши с пръсти нос:
— Миризмата, ако не друго, определено е напреднала. — Представляваше главозамайваща, спираща дъха смесица от престаряла тор, морска сол и гнилоч, с фин оттенък на пушена риба и щавени кожи.
Кралица Лейтлин обаче не беше от жените, които оставяха малко миризма да я откаже от печалбата.
— Старейшините на Ройсток са се охранили от търговията по реката — каза тя. — И Ройсток също като тях се е ошишкал.
— А Варослаф е дошъл да отхапе своя дял от сочната мръвка — каза Кол, загледан в приближаващите отпред пристани. — И е докарал кораби.
Очите на Трън бяха станали на цепки, докато тя оглеждаше дългите, кльощави корпуси на бързоходните плавателни съдове:
— Преброих тринайсет.
— Не просто демонстрация на сила — промърмори Лейтлин. — Принцът на Калийв явно възнамерява да поостане.
Майка Слънце печеше отвън, но в залата беше мразовито.
Принц Варослаф седеше начело на дълга маса, толкова излъскана, че отдолу го гледаше леко размазаното отражение на втори принц Варослаф. За Кол и един беше достатъчна причина за притеснение.
Не беше огромен и не носеше оръжие. Нямаше един косъм по главата, лицето, по веждите дори. Голобрадото му лице не беше изкривено в страховита гримаса или от гняв, просто излъчваше каменно безразличие, но то го правеше по-заплашителен, отколкото ако се бе разгневил. Зад гърба му стояха в полукръг страховити на вид воини, а пред тях бяха коленичили прислужници с тежки робски нашийници и вериги на тях. До принца стоеше висока и тънка като върлина прислужница с фин шал на главата, от чиито кантове на челото ѝ се поклащаха и проблясваха монети.
Деветимата старейшини на Ройсток седяха от едната страна на масата, между Варослаф и застаналата на прага на залата Лейтлин. Бяха изложили гордо на показ най-изящна коприна и бляскави бижута, но също така видна бе изписаната по лицата им тревога. Приличаха на екипажа на кораб, останал без рул и гребла, носеха се неуправляемо в ледените води на северното море, оставаше им само да се надяват, че няма да бъдат смазани между тези два огромни ледени къса. Нещо подсказваше на Кол, че от надежди в подобна компания нямаше никаква полза.
— Кралица Лейтлин, Бижуто на Севера. — Гласът на Варослаф прошумоля като понесени от вятъра сухи листа. — Благословен съм от боговете, отново потопен в лъчите на сияйното ти присъствие.
— Велики принце — отвърна Лейтлин. Антуражът ѝ се подреди зад нея и сведе почтително глави. — Цяло Разбито море трепне при появата ти. Приеми поздравленията ми за бляскавата ти победа над хората коне.
— Ако разлетелите се под размаханата опашка на коня рояци се броят за победа над мухите. Мухите винаги се връщат.
— Нося дарове за теб. — Две от робините на кралицата, близначки с толкова дълги коси, че носеха плитките си преметнати през ръцете, заситниха напред с кутии от инкрустирано дърво, донесено на огромна цена от далечна Каталия.
Принцът вдигна ръка и Кол видя дълбоките резки по пръстите му, оставени от дългите упражнения с лъка:
— Както и аз за теб. Но за това ще има време после. Да поговорим първо за причината за посещението ти.
Златната кралица повдигна една златна вежда:
— Която е?
— Великата „Божествена река“, парите, които текат по нея и това как ще ги поделим.
Лейтлин повдигна едва пръст и двете робини заситниха заднешком с кутиите в ръце.
— Нима нямаме вече сключени споразумения за взаимна печалба?