Убийството на художника

- Bonjour - извика отново инспекторът.

В центъра на залата стърчеше стара печка на дърва. Хубава беше. Обикновена, функционална и лишена от всякаква елегантност - просто голяма черна печка, борила се с канадския студ в продължение на повече от сто години.

В това време Никол откри ключа за осветлението и включи лампите. На стените бяха окачени огромни платна с абстрактно изкуство. Гамаш се изненада. Очакваше нещо простичко, романтично и лесно за продажба - като акварелни селски пейзажи, а вместо това бе поразен от триметрови сфери и блестящи ивици. Мястото излъчваше сила, ентусиазъм и младежка жар.

- Здравейте - викна и Никол, но в същия момент Гамаш се обърна и видя Клара да се приближава към тях с барета, която заплашваше всеки миг да се изхлузи от главата й.

- Пак се срещаме - заяви госпожа Мороу с усмивка. - След онзи разговор за творбите на Джейн реших да дойда и отново да погледам картината й, да поседя тихичко с нея. Все едно до мен е душата й.

Никол извъртя очи и простена. Бовоар потръпна при реакцията на младата жена и се зачуди дали самият той дава вид на толкова неприятен и ограничен, когато шефът му заговори за предчувствията и интуицията си.

- И миризмата... - Клара пренебрегна Никол и си пое дълбоко и страстно дъх. - Всеки художник реагира на нея. Сърцето му забива лудо. Представете си уханието на прясно изпечените шоколадови курабийки, които сте похапвали в дома на баба си като дете. Съчетанието от лак, маслени бои и фиксатор има същия ефект върху художниците. Всяка акрилна боя притежава собствен аромат, който човек с добър нюх може да различи. Сигурно има аромати, които предизвикват подобна реакция и у вас, полицаите.

Гамаш силно се изсмя - припомнил си бе предната сутрин.

- Право в десетката! Вчера, когато агент Никол дойде да ме вземе от къщи, беше купила кафе „Тим Хортънс“. Две двойни чаши. Въодушевих се на мига, защото свързвам миризмата на кафе в картонена чашка единствено и само с разследвания. - Инспекторът постави ръка на гърдите си и я задържа там. - Доловя ли този аромат, дори да влизам в концертна зала, веднага започвам да се озъртам за труп наоколо.

Клара се засмя.

- Ако си падате по тебеширени контури, картините на Джейн ще ви допаднат. Радвам се, че сте дошли да се запознаете с тях.

- Тази от нейните ли е? - Гамаш обходи с поглед яркото помещение.

- Ами, нищо общо няма с нейните. На друг художник е. Настоящата изложба приключва след седмица и едва тогава ще подредим картините на нашите членове. Откриването е след десетина дни. Не този петък, а следващия.

- Тогава ли ще е изложбата?

- Точно тогава. Две седмици след решението на комисията.

- Можете ли да ми отделите минутка? - Бовоар издърпа настрани Гамаш.

- Разговарях с Лакост. Тъкмо беше приключила телефонния си разговор с лекаря на Тимър Хадли. Според доктора смъртта е била напълно естествена. Рак на бъбреците с разсейки в панкреаса и черния дроб. Не са й оставали много дни. Дори е изкарала повече, от колко то е очаквал.