Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
12. Гневът на царя е като лъвски рев, а благоволението му — като роса по трева.
13. Глупав син е съкрушение за баща си, и свадлива жена е като неспирен капчук.
14. Къща и имот са наследство от родители, а разумна жена — от Господа.
15. Мързел потопява в сънливост, и нехайна душа ще търпи глад.
16. Който пази заповед, запазва душата си, а който нехае за своите пътища, ще загине.
17. Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние.
18. Наказвай сина си, докле има надежда, и не се възмущавай от вика му.
19. Гневливият нека търпи наказание, защото, ако го пожалиш, ще трябва да го наказваш още повече.
20. Слушай съвет и приемай изобличение, за да станеш отпосле мъдър.
21. В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа.
22. Радост за човека е неговата благотворителност, и сиромахът е по-добър, отколкото лъжецът.
23. Страхът Господен води към живот, и който го има, винаги ще бъде доволен, и зло няма да го постигне.
24. Мързеливец потапя ръка в блюдото и не иска да я подигне до устата си.
25. Ако накажеш кощунника, и простият ще стане благоразумен; и ако изобличиш разумния, той ще разбере поуката.
26. Който съсипва баща и изпъжда майка, е син безсрамен и безчестен.
27. Престани, синко, да слушаш внушения, които те отклоняват от думите на разума.
28. Лукав свидетел се гаври със съда, и устата на беззаконниците гълтат неправда.
29. Готови са за кощунници съдилища, и удари за тялото на глупците.
Глава 20.
1. Виното е присмехулко, сикерът — размирник; и всякой, който се увлича от тях, е неразумен.
2. Заплаха от царя е като лъвски рев: който го дразни, греши против себе си.
3. Чест е за човека да се въздържи от свада; а всякой глупец е закачлив.
4. Мързеливец зиме не оре: ще потърси през лятото — и няма нищо.
5. Помислите в сърцето на човека са дълбоки води, но разумен човек ги изчерпва.
6. Мнозина хвалят човека за милосърдието му, но кой намира истински човек?
7. Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него.
8. Цар, който седи на съдийски престол, с очите си разпръсва всяко зло.
9. Кой може каза: „очистих сърцето си, чист съм от греха си“?
10. Нееднакви теглилки, нееднаква мярка — едното и другото са гнусота пред Господа.
11. Дори и дете може да се познае по работите му: чисто ли и правилно ли ще бъде поведението му?
12. Ухо, което слуша, и око, което гледа, — и едното и другото е Господ създал.
13. Не обичай да спиш, за да не осиромашееш; дръж открити очите си, и ще ядеш хляб до насита.
14. „Лошо е, лошо е“, казва купувачът, а кога отмине, хвали се.
15. Има злато и много бисер, но разумни уста са драгоценна вещ.
16. Вземи дрехите му, понеже е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.
17. Хляб, спечелен с неправда, се услажда човеку; но отпосле — устата му се с камъчета напълват.
18. Предприятия добиват твърдост чрез съвещания, и след съвещание води’ война.
19. Който ходи да клюкарствува, открива тайна, и който широко разтваря уста, с него се не събирай.
20. Който злослови баща си и майка си, нему светилото ще угасне сред дълбока тъмнина.
21. Наследство, бързо заграбено в начало, няма да се благослови отпосле.
22. Не казвай: „ще отвърна за злото“; остави’ на Господа, и Той ще те запази.
23. Нееднакви драмове са гнусота пред Господа, и неверни теглилки не са добро нещо.
24. Стъпките на човека се насочват от Господа; тогава как човек може узна пътя си?
25. Примка е за човека да дава набързо оброк, и след оброка да се разкайва.
26. Мъдър цар отвява нечестивите и обръща връх тях колелото.
27. Господне светило е човешкият дух, който изпитва всички дълбочини на сърцето.
28. Милост и истина опазват царя, и с милост поддържа той престола си.
29. Слава за юноши е тяхната сила, а украшение за старци — седината.
30. Рани от бой са лекарство против злото, също и ударите, които стигат до вътрешността на утробата.
Глава 21.
1. Сърцето на царя е в ръката на Господа, както потоците водни: Той го насочва, накъдето поиска.
2. Всички пътища на човека са прави пред очите му; но Господ претегля сърцата.
3. Да пазиш правда и правосъдие е по-угодно на Господа, нежели жертва.
4. Горделиви очи и надуто сърце, с които се отличават нечестивците, е грях.
5. Помислите на прилежния се стремят към изобилие, а всеки бързелив търпи немотия.
6. Придобиване съкровища с лъжлив език е мимолетно духване за ония, които търсят смъртта.
7. Насилието на нечестивците ще се струпа върху тях, защото са се отрекли да пазят правдата.