Тайко
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайко». Краткое содержание книги:
Наоколо се носеше вкусния мирис на новогодишни оризови сладки. Повече от половин ден по коридорите ехтеше шума на празничните барабани. По пладне обаче от главното укрепление дойде известие: „Господарят Хидейоши тръгва за Химеджи!“
Пристигна в крепостта малко преди полунощ на първия ден от новата година. С влизането в двора на укреплението бе посрещнат от пламъците на напалени големи огньове. Най-голяма обаче бе радостта не на Хидейоши, а на хората му, които станаха свидетели на забележителна гледка — всички служители и семействата им се бяха събрали пред главната порта на крепостта, за да посрещнат своя господар.
Като слезе от седлото, той подаде поводите на един слуга и за миг вдигна поглед към главната кула. През шестия месец предишното лято, точно преди отрядите му да тръгнат към Ямадзаки и да дойде голямата победа, с която отмъсти за Нобунага, Хидейоши бе стоял пред същата тази порта и се бе питал, дали ще се върне тук жив.
Последната му заповед към служителите тогава беше недвусмислена: „Ако чуете, че съм победен, избийте цялото ми семейство и изгорете крепостта до основи.“
Сега, точно в полунощ в началото на новата година, той отново бе в Химеджи. Ако по онова време за миг се беше поколебал и бе спрял, за да помисли за своята майка и съпруга в Нагахама, надали щеше да може да се сражава с отчаяността на човек, който очаква да намери в битката смъртта си. Мощта на Мори щеше сега да го притиска от запад, а Акечи щяха все така да крепнат на изток.
И за отделния човек, и за страната като цяло разликата между възхода и падението често се равнява на избор между живота и смъртта.
Хидейоши обаче не се беше върнал да почива след изпитанията си. Веднага щом влезе в главното укрепление и преди още да е свалил пътните дрехи, той се срещна с началниците на крепостта. Внимателно изслуша сведенията им за събитията на запад и състоянието на околните владения.
Беше втората половина на Часа на плъха — полунощ. Служителите на Хидейоши не се грижеха за собственото си изтощение, но се тревожеха, че напрежението може да започне да се отразява на здравето на господаря им.
— Почитаемата ви майка и господарката Нене ви чакат от вечерта. Защо не влезете при тях, за да ги успокоите, че сте добре? — предложи зетят на Хидейоши, Мийоши.
Щом пристъпи в стаята, Хидейоши завари майка си, Нене, племенниците и балдъзите да го чакат. Макар изобщо да не бяха спали от снощи, те сега го посрещнаха в редица, чинно коленичили с допрени до пода длани. Хидейоши мина покрай сведените им глави, като се усмихваше с блясък в очите. Накрая застана пред възрастната си майка и й каза:
— Тази Нова година имам малко свободно време и сега се връщам да бъда с вас.
Докато поздравяваше майка си, Хидейоши досущ приличаше на „онова момче“, както тя така често го наричаше.
При думите му лицето на старата жена грейна от радост под голямата качулка от бяла коприна.
— Пътят, който си избрал, е пълен с какви ли не трудности — каза тя. — Особено последната година не беше никак лесна. Ти обаче издържа на всичко.
— Тази зима е по-студена от която и да било друга, откакто се помня — отбеляза Хидейоши, — но вие изглеждате много добре, майко.
— Казват, че възрастта се навлича като дреха. Ето, че вече облякох седемдесетата си година. Живях дълго — много повече, отколкото очаквах. Никога не съм мислила, че ще живея толкова.
— Не, не. Трябва да живеете до сто. Та не виждате ли, че съм още момче.
— Тази година ще навършиш четирийсет и шест — отвърна със смях старицата. — Как може да си още момче?
— Но не сте ли вие, майко, която от сутрин до вечер все говори за мен като за „онова момче“?
— Това е просто навик.
— Е, надявам се винаги да ме наричате така. Да ви призная, макар все повече да остарявам, умът ми все не може да настигне годините. А и, мамо, ако ви нямаше тук, щях да загубя най-скъпото си и да няма вече към какво да се стремя. Няма да мога да раста повече.
Мийоши, който се появи зад гърба му, завари Хидейоши все така погълнат в разговора с майка си. Изненадан той каза:
— Не сте ли свалили още дрехите си от пътя, господарю?
— А, Мийоши. Защо не седнете?
— Бих искал, но няма ли вие първо да се изкъпете?
— Да, прав сте. Води ме към банята, Нене.
Кукуригането на петела изненада Хидейоши. Прекара по-голямата част от нощта в разговори и спа съвсем кратко. Призори се облече в тържествено кимоно и празнична шапка и отиде да се помоли пред олтара на крепостта. После яде оризови сладки и супа в стаята на Нене. След това тръгна към главното укрепление. Днес, на втория ден от новата година, редицата от хора, дошли в крепостта да му поднесат благопожеланията си, изглеждаше безкрайна.