Дълга тъмна нощ

— Съхранение? Кой ви каза да го направите?

— Е, никой не ми го е казал. Просто знаех, че някой трябва да го направи.

— И защо?

— Ами… защото всички знаеха, че те са в дома й, и някой щеше да ги открадне.

— И вие решихте да ги откраднете пръв?

— Не, не съм ги крал. Казах ви. Донесох ги тук за съхранение. За да ги запазя за законната наследничка. Чух, че тя имала племенница в Ню Йорк, която щяла да наследи всичко.

— Това ли е историята, която измислихте? Че става дума за акт на съседска добронамереност?

— Така стоят нещата.

Балард отстъпи крачка, за да се отдалечи от него, и обмисли онова, което знаеше и с което разполагаше под формата на свидетели и веществени доказателства.

— С какво си изкарвате прехраната, господин Бехтел?

— Диетология. Продавам хранителни добавки. Имам магазин, долу.

— Къщата ваша ли е?

— Под наем съм.

— И откога живеете тук?

— Три месеца… не, четири.

— И колко добре познавате жената, за която говорим?

— Не я познавам. Не в истинския смисъл. Просто се поздравявахме. Нищо повече…

— Смятам, че е редно в този момент да ви уведомя за правата ви.

— Какво…? Арестувате ли ме?

Изглеждаше искрено изненадан.

— Господин Бехтел, имате право да запазите мълчание. Всичко, което кажете, може и ще бъде използвано срещу вас в съда. Имате право на адвокат, който да ви представя. Ако не можете да си позволите адвокат, такъв ще ви бъде предоставен. Разбирате ли правата си, както ви ги разясних?

— Не разбирам. Бях добър съсед.

— Разбирате ли правата си, както току-що ви ги съобщих?

— Да, по дяволите, разбирам. Но това е абсолютно ненужно. Аз съм бизнесмен. Не съм…

— Седнете на стола, моля!

Балард посочи стола до стената. И продължи да го сочи, докато Бехтел не седна неохотно на него.

— Това е удивително — каза той. — Човек се опитва да извърши добро, а си навлича неприятности.

Балард извади телефона си и натисна бутона за бързо набиране на диспечера. Преди да почука на вратата на Бехтел бе поискала подкрепление, защото Фелсен и Торборг бяха изпратени по друг сигнал още докато бе гледала видеозаписа. И сега се бе озовала в ситуация, в която трябваше да извърши арест за углавно престъпление без подкрепление. Сигналът прозвуча шест пъти, без никой да й вдигне. Докато чакаше, тя небрежно отстъпи още няколко крачки, за да има повече време да реагира, ако той решеше, че не иска да бъде арестуван.

Накрая й отговори глас, който не познаваше.

— Тук е две-уиски-двайсет и пет, къде ми е подкреплението?

— Ъ-ъ… не виждам това на дъската. Сигурна ли си, че си поискала подкрепление?

— Да, преди петнайсет минути. Изпрати го. Веднага! Без нито секунда протакане. И не ми затваряй…!

Балард излая адреса в телефона и върна вниманието си върху Бехтел. Щеше да се занимае с подкреплението по-късно.

Бехтел седеше, пъхнал ръце в джобовете на суичъра.

— Извадете ръцете си от суичъра и ги дръжте така, че да ги виждам — нареди тя.