Чиста кръв
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Серия: Приключенията на капитан Алатристе #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дукова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Чиста кръв». Краткое содержание книги:
Кой е убил непознатата? Кой е обезчестил дъщерята на стария Висенте де ла Крус и какви страшни и позорни тайни крият стените на манастира „Адорасион“?
Капитанът и младият му помощник Иниго де Балбоа се изправят срещу страшен противник — всевластната Инквизиция. Никой не може да се противопостави на пазителите на вярата — нито граф Оливарес, любимецът на краля, нито дори самият крал. За да открият истината и да помогнат на невинните, Алатристе и приятелите му се изправят сами срещу сляпата омраза, подклаждана от фанатизма, срещу корупцията и безчестието — под смъртната заплаха от кладите на Инквизицията.
Не зная колко книги бяха прочели тези хора, но ако говорим за съвестта им, сигурен съм, че спяха като къпани — дано никога повече да не могат да го правят в пъкъла, и дано горят там цяла вечност. На този етап от моята голгота вече бях познал този, който явно беше най-важен сред тях — мрачния, кокалест монах с трескавия поглед. Беше брат Емилио Боканегра, председател на Съвета на Шестимата Съдии, най-страховития трибунал на Светата Инквизиция. Също така, според сведенията, достигнали до капитан Алатристе и приятелите му, той беше и един от най-ожесточените врагове на господаря ми. Той командваше по време на разпитите; другите монаси и мълчаливият съдия с черната тога вече се задоволяваха да служат за свидетели, докато секретарят записваше въпросите на доминиканеца и моите лаконични отговори.
Ала този път беше различно. Защото когато се появих, въпросите бяха отправени не към мен, а към клетата Елвира де ла Крус. Предугадих, че работата вземаше тревожен обрат, когато видях брат Емилио да ме посочва с пръст.
— Познавате ли този младеж?
Предчувствията ми прераснаха в паника — още не бях минал всички предели като момичето пред мен, — когато послушницата кимна утвърдително с остриганата си като на добитък глава, без дори да ме погледне. Крайно обезпокоен видях, че писарят чакаше, с перо във въздуха, дебнещ Елвира де ла Крус и инквизитора.
— Отговорете с думи — заповяда брат Емилио.
Нещастницата отрони едва чуто едно вяло „да“. Писарят топна перото в мастилницата и започна да пише. Този път бях сигурен, че чувствам как земята се разтваря под краката ми.
— Виждали ли сте го да изпълнява обреди на юдейската вяра?
Второто „да“ на Елвира де ла Крус ме накара да подскоча с вик на негодувание, прекъснат от здравата плесница на рижия агент, който напоследък се беше заел с всичко, свързано с моята персона — може би се страхуваше, че едрият ще ме осакати с един удар. Без да обръща внимание на протеста ми, брат Емилио все така ме сочеше с пръст, без да сваля очи от девойката.
— Ще повторите ли пред този съд, че именуващият се Иниго Балбоа е демонстрирал с думи и дела принадлежността си към юдейската вяра и че също така е участвал заедно с баща ви, братята ви и други заговорници в конспирация за похищението ви от манастира?
Третото „да“ беше свръх моите сили. Тъй че, изтръгвайки се от ръцете на рижия агент, закрещях, че тази окаяница лъже безогледно и че никога нищо общо не съм имал с юдейската вяра. Тогава, за мое учудване, вместо да се направи, че не чува както преди, брат Емилио се обърна и ме погледна с усмивка. Това беше усмивка на тържествуваща омраза, толкова страшна и коварна, че ме закова на място, ням, неподвижен, без дъх. И тогава, сякаш всичко това го забавляваше, доминиканецът отиде до масата, зад която седяха другите, взе верижката с медальона, който ми бе подарила Анхелика де Алкесар при извора „Асеро“, показа го на мен, сетне на членовете на трибунала и накрая на послушницата.
— А виждали ли сте преди този магически печат, свързан с ужасяващото суеверие на еврейската кабала, който беше иззет от гореспоменатия Иниго Балбоа в момента на задържането му от сановниците на Светата Инквизиция и което доказва участието му в това юдейско съзаклятие?