Бъди ми враг
- Автор: Макдональд Йен
- Серия: Евърнес #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-072-2
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Стимпанк
Электронная книга - «Бъди ми враг». Краткое содержание книги:
В тази стиймпънк история на Иън Макдоналд Лондон придобива умопомрачителни мащаби със своите стъписващи кули, мръсни улици и впечатляващи герои, които без колебание влизат в битка един за друг. Това е от онзи вид фентъзи с въздушни двубои и нажежени до червено оръдия, от който ми се иска да проникна в реалността на описанието, да се присъединя към ветровиците и да се понеса към небесата. Паоло Бачигалупи (автор на Момиче на пружина)
Беглец по равнините е първият роман от тази трилогия и ако вторият и третият са подобни на него, говорим за поредица, готова да преобрази мястото във фантастичната мултивселена на носителя на множество награди Иън Макдоналд. Speculative Scotsman
Макдоналд изгражда свят, който е достатъчно различен, за да очарова читателя и да разпали вярата му… Бляскавото въображение, пулсиращият съспенс и искрящата проза открояват тази книга. Kirkus
Навръх катедралата „Свети Павел“, като лондонски лорд, Еверет наблюдаваше как Сен се усмихва и поклаща глава от ритъма в ушите си. После лицето ѝ се помрачи. Тя извади слушалките. На Еверет му се стори, че вижда сълзи в очите ѝ.
— Ще го слушам по-късно.
— Съжалявам, просто си помислих, че ще ти хареса и…
— О, харесва ми, Еверет Синг, доста. Заради това не мога да го слушам, не и сега. Звучи ми като у дома… но не е, разбираш? Като този град, вълшебен е твоят Лондон, но не е у дома. И като виждам всичко това, и като слушам, си мисля, никога повече няма да го имам отново. Изчезнало е. Попитах те, Еверет Синг, какво ще се случи с нас? Какво се случва с нас? И на мен ли ми се пада да живея щастливо до края на дните си?
Всичко, което оставаше от деня, бе червено зарево по западната линия на света. Еверет стоеше в центъра на паяжина от светлина, улици, автомобилно движение и релсови пътища. След като очертанията на сградите бяха изгубени в задълбочаващия се мрак, а Лондон се бе превърнал в тлеещи кости, вече можеше да е всеки град, навсякъде, на всеки свят. Това вече не бе неговият дом. Със Сен бяха отхвърлени, изгнаници завинаги. Стомахът му се преобърна, усети, че се задавя. Градът в краката му вече не бе негов.
Еверет дръпна обезопасителното въже и накара бръснача да се спусне от мястото, където го бе паркирал, надвиснал над чайките и безочливите гълъби. Затегна каишите около себе си.
— Съжалявам, Сен.
— Виж, не е заради твоята музика…
— Зная, че не е заради нея. Заради всичко е. Ето защо съжалявам.
— Не съжалявай. — Гласът на Сен внезапно се бе ожесточил. Емоцията на метеорологичното време в поведението ѝ, винаги променливо, беше станала бурна. — Ще го преживея. Всички ще го преживеем. Това е нашият начин. Вземаме каквото ни е дадено и го преживяваме по най-добрия начин. Така казва Ани и е права. — Тя посегна и издърпа собствения си бръснач. — Хайде, Еверет Синг. Аз ще съм точно след теб.
Еверет задържа погледа ѝ за един продължителен миг, видя истина в тях, след което дръпна кабела за ускорението и скочи от високия щурц в ясния, студен въздух.
11.
Спуснаха се от дълбокия син здрач, за да се приземят на пътеката между викторианските надгробни плочи. Еверет бе обиколил два пъти над зоната за кацане, за да се увери, че наоколо няма хора, които разхождат кучетата си. Те нямаше да вдигнат очи. Никой с куче на каишка не вдигаше очи. Приземи се леко на отъпкания сняг. Сен беше след него. Около тях стояха каменни ангели, с приведени глави, скръстени ръце. С ореоли от сняг.
— Да ги скрием добре.
Завлякоха бръсначите зад параклиса. Снегът бе покрил изхвърлените презервативи, фасовете и иглите, които винаги се трупаха из задните дворове на запуснатите викториански постройки. Някой беше направил усмихнат снежен човек и го бе снабдил със снежна ръка, в която бе боднал празна кутийка от бира.
— Добре — каза Еверет. — Ето го плана. Аз отивам и вземам мама и Виктъри-Роуз. Свързвам се с кораба. По времето, когато ги доведа тук, Евърнес ще е над зоната за изтегляне. — Беше заел израза от Кол ъф дюти: Модърн уорфеър. — Капитанът ни прибира, а аз правя скока далеч оттук. Изчезваме в друга вселена, преди някой да се е усетил. Просто.