Картбланш [bg]

Те затвориха и Бонд дискретно проследи плячката. Тримата спряха пред порта с верига отпред и дадоха паспортите си на пазача. Бонд видя, че паспортът на жената е син. Американка? Мъжът в униформа записа нещо в тефтера си и им направи знак да преминат. Бонд се приближи до преградата и ги зърна да се качват по стълбата на голям бял частен самолет с по седем кръгли прозореца от двете страни на корпуса. Сигналните му светлини вече бяха запалени. Вратата се затвори.

Той натисна бутон за бързо избиране на мобилния си телефон.

Фланаган. Здравей, Джеймс.

— Морис — каза Бонд на шефа на отдел „Т“, организацията в ГМР, която се занимаваше с всичко, свързано с превозните средства. — Трябва ми дестинацията на частен самолет, който в момента се готви да излети от Гатуик. Той издиктува петбуквената регистрация, написана на мотора.

— Дай ми минутка.

Самолетът тръгна. По дяволите — ядосано си помисли Бонд. Намали. Знаеше, че ако информацията на Рьоне Матис е вярна, Хидт отива да наблюдава убийството на най-малко деветдесет души тази вечер.

— Готово — обади се Фланаган. — Хубава птица, „Груман 5-50“, последна дума на техниката и адски скъпа. Собственост е на холандска фирма, която се занимава с отпадъци и рециклиране.

Разбира се, на Хидт.

— Според плана на полета самолетът заминава за Дубай.

Дубай? Там ли ще бъдат убити хора? — зачуди се Бонд.

— Къде ще спре за презареждане на гориво?

Фланаган се засмя.

— Джеймс, обсегът на самолета е над десет хиляди и петстотин километра. Число на Мах осем осем.

Самолетът започна да рулира по пистата. Дубай се намираше на пет хиляди и шестстотин километра от Лондон. Като се вземеше предвид часовата разлика, „Груман“ щеше да кацне в три или четири часа следобед.

— Трябва да го изпреваря до Дубай, Морис. Какво можеш да стъкмиш за мен? Имам паспорти, кредитни карти и три бона в брой. Виж какво ще можеш да направиш. А, нося си и оръжието. Трябва да го имаш предвид.

Бонд продължи да гледа лъскавия бял самолет, който прибра задкрилките си. Приличаше не на птица, а по-скоро на змей, въпреки че може би му се струваше така, защото знаеше какви са пътниците в него и какво са замислила.

Деветдесет мъртви…

Изминаха няколко напрегнати минути, докато Бонд наблюдаваше как самолетът се приближава към пистата за излитане.

— Съжалявам, Джеймс рече Фланаган. — Най-доброто, което мога да направя, е да те кача на пътнически самолет, излитащ от Хийтроу след няколко часа. Ще бъдеш в Дубай в шест и двайсет.

— Не ми върши работа, Морис. Военните? Правителството?

— Няма абсолютно нищо на разположение.

По дяволите. Бонд все пак можеше да помоли Фили или Бил Танър да уредят наблюдател от бюрото на МИ6 в Обединените арабски емирства да посрещне самолета на летището в Дубай и да проследи Хидт и Дън.