![Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/1/pushki-virusi-i-stomana-kakvo-opredelya-sdbinite-na-choveshkite-obshchestva-bg-download.jpg)
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
Едрите опитомени бозайници по-нататък предизвикват истинска революция в човешкото общество, тъй като се превръщат в негово основно превозно средство чак до появата на влаковете през XIX в. Дотогава полезният товар, който хората са пренасяли по суша, е падал върху собствените им плещи. С едрия добитък положението се променя: за първи път в човешката история става възможно да се пренасят бързо и на големи разстояния тежки товари в по-големи количества, а не на последно място и хора. Като ездитни животни са били използвани конят, магарето, якът, еленът и камилата (едногърба и двугърба). С тези пет вида, към които следва да добавим и ламата, са били пренасяни и товари. Кравите и конете са били впрягани в каруци, а в Арктика елените и кучетата са влачели шейни. В по-голямата част на Евразия конят се превръща в основно превозно средство, особено при по-големи разстояния. Трите вида опитомени камили (едногърбата, двугърбата и ламата) са изпълнявали сходна роля съответно в Северна Африка, Арабския полуостров, Централна Азия и Андите.
Едно от по-сериозните последствия от култивирането на растения и животни, имащо и пряко отношение към завоевателните войни — това, разбира се, са евразийските коне, изпълнявали функциите на днешните бронирани джипове и танкове „Шърман“ във военните конфликти на този континент. Както споменах в Глава III, именно те са позволили на Кортес и Писаро да разгромят, начело на шепа авантюристи, две могъщи империи ацтекската и инкската. Но и в много по-ранни времена (около 1000 г. пр.Хр.), когато още не са били измислени седлата, конете са били най-съществената предпоставка за военната експанзия на запад, осъществена от говорещите индоевропейски езици народи, живели в днешна Украйна. С течение на времето техните езици са изместили всички по-ранни западноевропейски езици с изключение на баския. Когато по-късно започнали да впрягат и конете, конните колесници (създадени около 1800 г. пр.Хр.) са предизвикали още една революция във военното дело в района на Близкия изток, Средиземноморието и Китай. Например през 1674 г. пр.Хр. конете са позволили на един чуждоземен народ, хиксосите, да завладеят тогава неразполагалия с коне Египет и дори да установят своя фараонска династия.
Още по-късно, вече през новата ера, конете, особено след изобретяването на седлото и стремето, са позволили на хуните и някои други народи от азиатските степи да тероризират Римската империя и наследилите я държави, като този процес достига кулминацията си с монголските завоевания на огромни части от Азия и днешна Русия през XIII и XIV в. Едва през Първата световна война, с въвеждането на камионите и танковете, конете са престанали да бъдат основното бойно и транспортно средство по време на война. Арабските (едногърби) и бактрийските (двугърби) камили са изиграли сходна роля в своите ареали. Във всички тези случаи хората с опитомени коне (или владеещи по-съвършени начини за използването им) са имали огромно военно преимущество пред останалите.
Но също толкова решаваща роля в завоевателните войни са играли и вирусите, еволюирали в човешките общества, разполагащи с домашни животни. Заразните болести от рода на едрата, дребната шарка и грипа са се появили като типично човешки вируси, породени при мутациите на доста подобните им правируси, които пък са поразявали животните (виж Глава XI). Именно хората, отглеждащи животни, са били и първите жертви на тези еволюирали вируси, но впоследствие са успели да си изградят и някакъв имунитет срещу новите болести. Когато тези частично имунизирани хора са влизали в контакт с други, които дотогава не са били изложени на „техните“ вируси, са избухвали и епидемии, убивали понякога и до 95% от „неимунизираните“ популации. В този смисъл вирусите, предавани от домашните животни, са изиграли и решаваща роля при европейските завоевания в Америка, Австралия, Южна Африка и тихоокеанските острови.
Най-грубо казано, култивирането на растения и животни е означавало повече храна, което ще рече и по-гъсти човешки популации. Постигнатите с течение на времето по-високи добиви от реколтата и използването (в някои региони) на животни за превозване на хранителните излишъци са били на свой ред предпоставки за създаването на уседнали, политически централизирани, социално стратифицирани, икономически комплексни и технологически развити общества. Тоест наличието на култивирани растения и животни в крайна сметка обяснява и защо империите, грамотността и стоманените оръжия са се появили първо в Евразия и едва след това на други континенти (и то не на всички). Военното приложение на конете и камилите, от една страна, и от друга — убийствената мощ на предаваните от тях вируси — завършват и списъка на основните връзки между производството на храни и завоеванията, които сега ще разгледаме.