Конан Разрушителя [bg]

— По-късно ще се хвалим с успехите си — каза Конан и хвана Джина за ръка. Останалите без колебание го последваха през отвора, направен от Акиро.

Те тичаха по блестящия неописуемо красив коридор, а когато той изви встрани от желаната от тях посока, Акиро разтопи друг отвор в блестящите кристални стени. Трусовете следваха все по-често и по-често, докато накрая се сляха в едно непрекъснато въртеливо движение на целия дворец. Орнаменти с неземно изящество се пръскаха на парчета, стени се срутваха и се превръщаха в купища от отломъци, а на два пъти зад гърбовете им падаха цели тавани.

После магията на Акиро отново прогори отвор и те изскочиха на площадката пред двореца. Езерото беше развълнувано, бурни вълни се носеха от двореца към брега. Конан вдигна кожената лодка, сега по-тежка поради доспехите на Бомба̀та, привързани към дъното за по-голяма устойчивост, и я пусна във водата, помогна на Джина да се качи, после трябваше да я държи, тъй като воинът с белязаното лице се опита да я оттласне, преди другите да бяха успели да се качат.

Когато всички бяха в лодката, Конан скочи вътре и хвана греблото.

— Хайде — изръмжа той към Бомба̀та. Другият мъж мълчаливо заби греблото във водата.

Зад тях кристалният дворец, който искреше с всички цветове на дъгата, сякаш бе обладан от зла сила. От всички високи кули нагоре към небето заскачаха светкавици.

— По-бързо — подкани ги Акиро, гледайки загрижено през рамо. — По-бързо! — Той погледна към Конан и Бомба̀та, които гребяха с всички сили. Потапяйки ръце в езерото, магьосникът започна да напява и водата под лодката бавно започна да се надига в огромна вълна. После вълната се разля и понесе напред малката лодка така бързо, както никакво гребане не можеше да я придвижи. Малак се молеше високо на всички известни му богове.

— Прекалено много магия — промърмори Конан.

— Може би — отговори Акиро, — ти предпочиташ да почакаш, докато този дворец…

Със силно бучене, сякаш земята се раздра, дворецът се разпадна на части. Силен вятър заблъска по гърбовете им и вълната, която ги носеше напред, беше погълната от друга, по-голяма вълна. Наклонена под остър ъгъл, кожената лодка се понесе по езерото. Единственото, което Конан можеше да направи, беше да забие греблото във водата и да се надява, че ще успее да държи лодката в посока напред. Ако се обърнеха странично в тази водна стена бяха изгубени.

Брегът с черен пясък приближаваше с невероятна скорост, после изчезна под вълната. Изведнъж носът удари в склона на кратера, лодката се обърна и изхвърли всичките в разлепената вода.

Конан се мъчеше да се задържи изправен, бореше се с водата, която заплашваше да го катурне. Джина, олюлявайки се, бе изтласкана край него, но той успя да хване дрехите й и я издърпа до себе си. Тя сложи ръка на врата му и се вкопчи в него тежко задъхана, а после вълната се оттегли и ги остави по средата на склона на кратера.