Търсенето на Светия Граал [bg]

Персевал излязъл от църквата и се върнал в килията, в която си бил отпочинал, повикал един от местните братя и му казал:

— Сеньор, за Бога, моля те да не отминаваш въпроса, който ще ти задам, защото съм сигурен, че знаеш отговора.

— Сеньор — отзовал се монахът, — кажи ми за какво става дума и аз на драго сърце ще ти отговоря, стига да съм в състояние и да ми е позволено да го сторя.

— Бога ми — рекъл Персевал, — ето за какво става дума. Днес влязох в тази църква, присъствах на литургията и видях зад решетката вдясно един много възрастен човек със златна корона на главата, изтегнат върху ложе пред олтара. Когато се надигна и седна, видях, че от главата до петите е покрит с рани, а след края на богослужението свещеникът му донесе просфората. Веднага след това той махна короната от главата си и отново си легна. Мисля си, че във всичко това е скрита много важна символика, която бих искал да узная, стига да е възможно. Така че моля те да ми я обясниш.

— Разбира се — отзовал се братът, — на драго сърце ще ти я обясня. Историята е истинна и ти навярно неведнъж си чувал различни хора да разказват, че Йосиф Ариматейски, мъдрецът, истинният рицар, бил изпратен от Господ Бог, за да разпространи с помощта на своя Създател светото християнство и по нашата земя. След идването си той станал жертва на голямата враждебност и множеството преследвания от страна на противниците на Закона, защото по онова време тези земи били населени изцяло с езичници сарацини. Над тях властвал крал на име Крудел41 — най-вероломният и жестокият на света, човек без милост и без смирение.

Когато до него достигнал слухът, че християните били навлезли в пределите на страната му и носели със себе си скъпоценен и чудодеен съсъд, от плодовете на чиято благодат се прехранвали почти изцяло, отначало решил, че това са измислици. Ала хората около него непрестанно твърдели едно и също и го убеждавали, че е истина. Тогава той казал, че веднага ще узнае така ли е, или не, и наредил да заловят Йосафат, син на Йосиф, двама от неговите племенници и стотина от последователите му, избрани за водачи на цялото християнство. Макар и хвърлени в тъмницата, те съхранявали при себе си Светия съсъд, поради което не изпитвали какъвто и да било страх, присъщ на телесната плът. Кралят ги държал в тъмницата в продължение на четиридесет дни, без да им дава храна, като предварително обявил никой да не проявява такава дързост, че да общува с тях преди изтичането на този срок.