Гладът на лъвчетата [bg]

— Забележи добре, че в леглото никога не знаеш какво ще ти се случи!

Той се опита да си представи сестра си в ръцете на така наречения Александър, загуби се в мъглата и бързо се съвзе. В края на краищата това не го засягаше. Имаше си доста грижи с Даниела.

— С метрото ли ще пътуваш? — попита той.

— Да — отвърна Жан-Марк.

— И аз.

Отново мълчание. Жан-Марк отгатна, че брат му искаше да води с него сериозен разговор като мъж с мъж, но че не знае откъде да започне. При всеки друг случай той би насърчил Даниел да говори, но сега нямаше нито време, нито желание да го слуша. Както винаги, когато имаше среща с Валери, той изпитваше нужда да се уедини в себе си, за да се подготви. Всъщност трябваше да склони душата си и да убеди тялото си, за да може да изпита пълна радост, че ще я види. С Карол не бе изпитвал никога такова чувство. Тази вътрешна борба, на която се подлагаше преди всяка тяхна среща, малко го тревожеше. За щастие тази вечер нямаше да я води в квартирата си. Трябваше да отидат на една частна прожекция на италиански филм в някаква малка зала на „Шанз-Елизе“. След това ще я заведе в един китайски ресторант, евтин, но много забавен. Може би там ще намерят компания от приятели. Тези излизания бяха приятна част на отношенията му с Валери. Изпитваше гордост, че го виждат с нея, защото тя бе хубава, добре облечена, духовита, дръзка, момиче от висшето общество, винаги готово да злослови по адрес на някога, да хапе, да парадира. Двете седмици, които прекара в Шантии, бяха успех в това отношение. Имаше само младежи. Разходки на коне в гората, импровизирани ловни излети, турнири по бридж… Но след това следваха нощите. Той не обичаше да си спомня за тях. Понякога му се струваше, че което и да е друго момиче би му действало повече, отколкото тя. Сега погледна две, които вървяха пред него. Те се спуснаха по стълбите на метрото, преминаха коридора и излязоха през една врата. Срещна ги отново на перона. Момичетата се обърнаха: една брюнетка и една блондинка; отвратителни. Влакът пристигаше с бучене. Жан-Марк и Даниел се качиха след двете момичета в първа класа. Момичетата седнаха. Те останаха прави. Влакът тръгна със силен монотонен шум. Даниел бутна ръката на брат си и каза:

— Къде слизаш?

— Ще се прехвърля на „Трокадеро“ и после ще пътувам до Звездата.

— Добре, тогава и аз така.

— Работа ли имаш натам?

— Не, не точно там.

— Тогава защо?

— Ей тъй, за да бъда с тебе.

Бийанкур. Пътниците, които се качваха, ги изблъскваха. Долепил се до Жан-Марк, Даниел се подвоуми за миг, после подхвана разговора, като заговори по-тихо:

— Какво ще правиш тази вечер, Жан-Марк?

— Зает съм.

— В квартирата или навън?

— Навън.

— Тогава може би ще можеш да ми дадеш ключа си?