Драконови зъби [bg]

Загубиха се.

Не би трябвало да е трудно да се движат по следите си от предния ден, но равнината беше плоска като тепсия и нямаше никакви ориентири, като в океан, така че объркаха посоката няколко пъти.

Очакваха да стигнат до лагера преди пладне, но стигнаха късно следобед. Натовариха на каруцата последните десет сандъка с фосили, които тежаха поне половин тон, и още някои неща, включително фотографското оборудване на Джонсън. Натовариха и сандъка със знака X, в който бяха зъбите на бронтозавъра.

— Не можем да се приберем без тях — каза Джонсън.

Когато обаче бяха готови да тръгват назад, беше станало четири и започваше да се стъмва.

Бяха почти сигурни, че няма да намерят пътя до остров Кау в тъмнината. Това означаваше да прекарат нощта в прерията — а след още ден напредващите сиукси вероятно щяха да ги открият. Започнаха да обсъждат какво да правят, когато изведнъж чуха дивите, смразяващи кръвта крясъци на индианци.

— О, боже! — изпъшка Жабата.

Облак прах, вдигнат от множество ездачи, се появи откъм изток. Приближаваше се.

Те скочиха на каруцата, извадиха карабините и ги заредиха.

— Колко патрони имаме? — попита Джонсън.

— Малко — отговори Жабата. Ръцете му трепереха, изпускаше патроните, преди да ги мушне в оръжието.

Крясъците приближаваха. Видяха самотен ездач, приведен над седлото, преследван от десетина други. Не чуваха изстрели обаче.

— Може би нямат пушки — каза Жабата с надежда. В този момент покрай тях профуча първата стрела. — Да се махаме оттук!

— Накъде? — попита Джонсън.

— Накъдето и да е! Далече оттук!

Джонсън шибна конете и те откликнаха с непривичен ентусиазъм. Каруцата затрополи напред с плашеща скорост, заподскача и се затресе по прерията, сандъците се хлъзгаха по пода и се блъскаха в канатите. В сгъстяващия се здрач се насочиха на запад, настрани от река Мисисипи, от остров Кау, Коуп и безопасността.

Индианците се приближаваха. Самотният ездач се изравни с тях и видяха, че е Малкия вятър. Беше плувнал в пот. Конят му се беше запенил. Малкия вятър се приближи до каруцата и ловко се прехвърли в нея. Удари коня си и го прати да препуска на север.

Няколко индианци тръгнаха след него, но основната група продължи след каруцата.

— Проклети сиукси! Проклети сиукси! — изкрещя Малкия вятър и грабна една карабина. Зафучаха още стрели. Малкия вятър и Жабата започнаха да стрелят по индианците. Джонсън погледна през рамо и му се стори, че са десетина, може би повече.