Децата на Юда [bg]

— Искат те — простичко каза Алус.

Изчакаха я безмълвно да се измие, а тя се тресеше от нерви и бе леко засрамена, че стои гола пред тях.

Вървейки между жените по оживените улици около Ем Хадерек, а после надолу по огромната стълба, момичето погледна свенливо, но с копнеж първо едната, после и другата.

— Виждаш ли нещо, което ти харесва? — прямо попита Тария.

Момичето се изчерви.

— Бих искала да те нарисувам — каза то. — Мускулите ти са великолепни.

Ангелите се разсмяха и казаха, че може да й позират някой ден, когато са свободни. Но после със сериозен тон Алус й напомни, че отива да се види с Куутма и мислите й трябва да са съсредоточени само върху това.

Отведоха я в покоите на Куутма на най-ниското ниво на града, което на жаргона на хората понякога бе наричано „ретойет“ — утайката. Куутма имаше малък апартамент там, много по-скромен от това, което му се полагаше. Но също като предшественика си той имаше скромен вкус.

Преди всичко той беше воин, издържал в Елохим по-дълго от повечето, и носеше белезите, с които да го докаже. Не по тялото си — макар да бе убил много хора във външния свят, той самият никога не бе раняван. Белезите бяха в душата му и момичето ги видя, когато се вгледа в очите му.

Куутма беше як мъж, малко под среден ръст, но с широки рамене и създаваше впечатление за масивност, което също като раните му не беше чисто физическо. Да, ръцете му бяха огромни и покрити с мускули, но широкото му плоско лице, необичайно в племето и вероятно подсказващо за външен баща от славянски произход, притежаваше спокойното излъчване на задълбочена медитация. Беше плешив като последния Куутма, но онова, което придаваше войнственост на предшественика му, у него напомняше за аскетизма на монах: потискане на телесната гордост и живот само с най-основното.

— Благодаря ти, че дойде — каза той на момичето.

Гласът му имаше странен акцент с удължени гласни, може би остатък от последната му задача, който щеше да избледнее скоро, след като вече си бе у дома.

— Разбира се — отговори тя и леко се изчерви, шокирано от нежността и загрижеността на Куутма.

Следващите му думи я изненадаха още повече:

— Дължа ти извинение.

Това звучеше странно. Все пак той беше Куутма. Той бе едно от най-познатите имена и държеше съдбата на племето в ръцете си.

Несигурно какво да каже, момичето просто поклати глава.

— Да — каза Куутма. — Наистина. От името на последния Куутма. Ти бе оценена и резултатът бе впечатляващ. Трябваше да си призована на служба също като братята си. Мозъкът и темпераментът ти те правят подходяща за това. Можеш да оцелееш вън от Гинат Дания. Да се приспособиш сред неизбраните, без да се загубиш в техния живот. Освен това очевидно имаш могъщо въображение, което ще ти позволи да се справиш в ситуации, за които обучението не те е подготвило достатъчно. Както и да е, днес те повиках, за да поправя грешката, която те накара да линееш тук неизползвана.