Лов на балами [bg]

През голямата витрина на ресторанта виждам следното — двама млади мъже са седнали срещу него; прекалено са нервни, за да докоснат палачинките си, докато му представят разни PowerPoint презентации на лаптопа си. Нейпиър дъвче съсредоточено, докато младоците натискат шпацията. Всеки път се вглеждат напрегнато в Нейпиър, мъчат се да разчетат реакцията му — да продължат ли към следващия екран? Или да продължат да говорят върху този? Да прескочат на следващия раздел? По-бързо? Или по-бавно?

Ако ви се отвори възможност да представите нещо на Ед Нейпиър, послушайте съвета ми — давайте по-бързо.

Нейпиър е като свадлив тийнейджър и не е в състояние да контролира изражението си. Обикновено физиономията му е отегчена. И докато младежите говорят за фирмата си и обясняват как несъмнено ще станат следващите Майкрософт, клепачите на Нейпиър се отпускат. Дъвченето става по-бавно. Тялото му се отпуска.

Предприемачите не забелязват това, а продължават да приказват за интернет, IP адреси, капитализиране на виртуални активи или виртуализиране на капитали, за портали и шлюзове, докато накрая не се появява сметката, Нейпиър я прибира и се сбогува.

След това отива в офиса си — ниска постройка край яхтклуба на Редуд Сити. Паркира в подземния гараж и изчезва от погледа ми за следващите три часа, които най-вероятно прекарва на спикърфона и гласът му ехти из офиса и подлудява секретарката и рецепционистката.

Точно в дванайсет отново измъква мерцедеса си от гаража и отива да обядва. Най-често посещавано заведение — „При Зибибо“ в Пало Алто. Обичайна продължителност на мероприятието — два часа. Обичайна напитка — бутилка сансер.