Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Отворени рани [bg]
Отворени рани [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отворени рани [bg]

Электронная книга - «Отворени рани [bg]». Краткое содержание книги:

От авторката на Не казвай сбогом и Мрак Младата журналистка Камий Прийкър се опитва да събере парчетата от объркания си живот в Чикаго. Напуснала родния си град при първа възможност, тя е ужасена, че се налага да се върне. Причината — убийствата на две местни момичета, които трябва да отрази. В родния си дом, провокирана от стари страхове и напрегнати семейни отношения, Камий започва прекалено да се идентифицира с жертвите. Тя упорито търси отговори и рови все по надълбоко в историята. Но разбира, че за да стигне до дъното, трябва да сглоби пъзела от собственото си минало. Готова ли е обаче да се върне назад, там където всеки пази тайни…? С романа „Отворени рани“ Джилиан Флин бележи огромен успех, като едновременно пленява публиката и критиката. Перфектно подбраните детайли и динамичният сюжет ни потапят във вътрешния свят на млада жена, измъчвана от собствените си страхове, Флин вниква в най-тъмните кътчета на човешката душа и поставя читателя в плен на напрегнат разказ с неочакван край. Гледайте оригиналния сериал на НВО, адаптация по романа „Отворени рани“, с участието на Ейми Адамс.
1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 103
Перейти на страницу:

— Бях в пети клас. В междучасието две момчета хванаха едно момиче и го накараха да пъхне пръчка между краката си.

— Принудиха я със сила?

— Ами… може да се каже. Бяха побойници. Казаха й да го направи и тя го направи.

— И ти видя всичко това? Или някой ти разказа?

— Събраха няколко от нас и ни накараха да гледаме. Когато учителката разбра, трябваше да се извиним.

— На момичето ли?

— Не, тя също трябваше да се извини пред целия клас. „Младите девойки трябва да владеят телата си, защото момчетата не могат.“

— Боже Господи! В наши дни понякога забравяме колко по-различни бяха нещата до не много отдавна. Колко сме били… непросветени. — Ричард записа нещо в бележника си, после загреба малко желе. — Какво друго си спомняш?

— Веднъж една осмокласничка се напи на един купон и четири-пет момчета от футболния отбор правиха секс с нея, всичките й се изредиха. Това брои ли се?

— Камий, разбира се, че се брои. Много добре знаеш.

— Просто не знаех дали се брои за същинско насилие или…

— Да, бих определил изнасилването на тринайсетгодишно момиче от група негодници като същинско насилие, със сигурност.

— Всичко наред ли е? — попита с усмивка Кейти. Беше се появила ненадейно до нас.

— Можеш ли да ми донесеш тайно още една бира?

— Две — добави Ричард.

— Добре, този път ще е специално за Ричард, защото оставя най-добрите бакшиши от всички в града.

— Благодаря, Кейти — усмихна се той.

Подпрях се на масата и се приведох напред.

— Не споря дали е правилно, Ричард. Опитвам се само да разбера твоите критерии за насилие.

— Добре, а пък аз започвам да си съставям добра картина за вида насилие, който имаме тук, от самия факт, че ме питаш дали това се брои. Полицията беше ли уведомена?

— Разбира се, че не.

— Изненадвам се, че не са я накарали да се извини, задето е позволила да я изнасилят. Осми клас. Повдига ми се. — Опита се да вземе ръката ми, но аз бързо я свалих в скута си.

— Значи възрастта го прави изнасилване?

— Ще е изнасилване на всяка възраст.

— Ако тази вечер си пийна, реша, че ми се лудува, и се изчукам с няколко души, изнасилване ли ще бъде?

— Юридически, не знам, зависи от много неща — например от адвоката ти. Но морално, да.

— Ти си сексист.

— Моля?

— Сексист. Писнало ми е от либерални мъже с левичарски убеждения, които дискриминират жените сексуално с извинението, че ги защитават от сексуална дискриминация.

— Уверявам те, че не правя нищо от този род.

— В редакцията има един тип, чувствителен. Когато ме пропуснаха за повишение, предложи да ги съдя за дискриминация. Всъщност никой не ме е дискриминирал, бях посредствен репортер. И понякога пияните жени не стават жертва на изнасилване; просто вършат глупости. И да кажеш, че заслужаваме специално отношение, когато сме пияни, защото сме жени, да кажеш, че трябва някой да се грижи за нас, за мен това е обидно.

Кейти донесе бирите и ние ги изпихме мълчаливо.

— По дяволите, Прийкър, добре, предавам се.

— Добре.

— Все пак виждаш зависимостта, нали? В нападението срещу жени. В отношението към нападенията.

— С това изключение, че нито едно от двете убити момиченца не е било сексуално насилено. Нали?

— Мисля, че в съзнанието на убиеца изваждането на зъбите е равносилно на изнасилване. И двете действия създават чувство на власт — насилствени са, изискват голямо усилие и при излизането на всеки зъб… облекчение.

— Това официално изявление ли е?

— Ако видя това в твоя вестник, ако видя дори намек за този разговор, подписан от теб, двамата никога повече няма да си говорим. И това ще бъде много лошо, защото аз обичам да си приказвам с теб. Наздраве.

Ричард чукна празната си бутилка в моята. Не казах нищо.

— Слушай, хайде да те изведа — предложи той. — Ей така, за забавление. Поне веднъж да не говорим за работа. Имам спешна нужда да разтоваря мозъка си от тези гадости. Да измислим някое приятно занимание в този град.

Вдигнах въпросително вежди.

— Да варим карамел? Да ловим намазано с олио прасе? — Започна да изброява дейностите на пръстите си. — Да си правим сами сладолед? Да се разхождаме по главната с блъскащи се колички? Или ако някъде в околността има панаир, мога да демонстрирам силата си пред теб.

— С такова поведение местните със сигурност ще те заобичат.

— Кейти ме харесва.

— Защото й оставяш големи бакшиши.

1 ... 42 43 44 45 46 47 48 49 50 ... 103
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)