Лунен танц
- Автор: Стюарт Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Вангелова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунен танц». Краткое содержание книги:
Спря се пред малката дъбова врата и допря ухото си до нея. Заслуша се внимателно. Не се чуваха гласове, а само весело подсвиркване, което беше много изненадващо за такава изискана дама като мисис Рамзи, и плискането на вода.
Джулиет сложи ръка на дръжката на вратата и тихичко я изпробва. Тя поддаде. После си пое дълбоко дъх и извика:
— Мисис Рамзи!
А после отвори вратата.
Ваната беше в средата на стаята. Мисис Рамзи се беше изправила и се протягаше да вземе една хавлия, когато Джулиет влезе.
Мисис Рамзи несъмнено не беше мисис Рамзи! Той незабавно се пъхна обратно във ваната, а сапунената пяна се разплиска по пода. Той нададе приглушен вик, а после се засмя.
— Вие не сте жена!
— Очевидно — отговори той с горчивина, която много приличаше на онази, която се долавяше в гласа на предполагаемия му съпруг — Това не бива да те ужасява чак толкова — добави той. — Изглежда идеята да се обличаш като противоположния пол не е чужда и на теб.
— Хиляди дяволи — Рамзи се появи на отсрещната стена. Изражението му не предсказваше нищо добро. — Казах ти да стоиш далеч от тази стая?
— Не се сърди на момичето, Фелън — безгрижно каза мъжът във ваната — Можеш да я обвиниш единствено в любопитство. — Така или иначе тя щеше да узнае и ти го знаеше, когато я доведе у дома.
— Но щеше да узнае, когато аз сметнех за необходимо — сряза го той и се втренчи в нея.
Джулиет започна да отстъпва към вратата, по-далеч и от двамата. Шокът и съмнението бяха изтрили от съзнанието й всяка разумна мисъл.
— Вие сте по-лоши и от сър Невил — задъхано каза тя, обърна се и побягна.
— По дяволите — повтори Рамзи и се втурна след нея.
Тя беше хукнала по стълбите, но едва беше стигнала до първата площадка, когато Рамзи я хвана за китката и я привлече към себе си.
— Махни се от мен, ти извратено създание! — изпищя тя.
— Не съм по-извратен от тебе. Ако си мислиш, че на брат ми му харесва да носи рокли, значи, прекалено прибързано си правиш изводите. Той никак не обича полите, нито пък аз.
— Брат ти?
— Ти вече забеляза приликата, нали, моето момче? — иронията му беше трудно поносима. — Той предпочита да има жени в леглото си — каза Фелън, огромен и страшен в мрака, — а също и аз.
Обзета от паника, тя се опита да го удари и да избяга, но напразно. Той беше много по-едър и по-силен от нея, а стълбището беше тясно и задимено. Нямаше къде да избяга. Обгърна я с ръце и притисна устни в нейните. Тя не се съмняваше какво означава това. Той хвана малките й длани само с едната си ръка, а с другата — здраво брадичката й, за да не мърда. Целуна я силно, като прилепи гърба й към стената.
Тя чу ужасяващо скимтене и разбра, че бе нейното собствено. Презираше се за това. Никога не беше хленчила с Марк-Дейвид Лемур, никога не беше молила за милост. Нямаше да го направи и сега, с този мъж.
Нямаше и нужда. Силният натиск на устните му почти веднага омекна. Целувката, която беше започната като нападение, се превърна, по някакъв загадъчен начин, в милувка, в ухажване, което победи ужаса и страха й. Той пусна китките й, прегърна я през кръста и нежно я придърпа към себе си. Може би сега, когато той не я държеше толкова здраво, тя трябваше да използва свободата си и да избяга. Но не, тя остана в прегръдките му и му позволи да се наслади на устните й, позволи му да я милва, да проникне зад паниката й и да достигне до някаква нейна скрита и незнайна частица, която копнееше за нещо, което тя дори не разбираше.
И тогава езикът му докосна устните й, а тя се отдръпна ужасена назад.
Той я пусна, остави я да си отиде. Сребърните му очи проблясваха в оскъдната светлина на стълбището. Тя видя как гърдите му бързо се издигат и спускат, видя несъмненото доказателство за неговата възбуда.
Тя избърса устните си с длан в опит да изтрие целувката му. Не си направи труд да прикрие реакцията си на недоволство. А той просто я гледаше. Погледът му беше мрачен и непробиваем.
— Мисля, че вече си разбрала защо не можеш да бъдеш камериерка на Вал. Той се оправя много по-добре с Ханигън. На тебе няма да ти стигне силата, за да завържеш връзките на неговия корсет.
Като че ли целувката въобще не съществуваше. Тя щеше да играе по същия начин.
— Защо се преоблича като жена?