Светлините на Агни Йога

161. (4 август). И тъй, утвърждавайки Моя свят във вашите дни, ще достигнете до Моя ден. Напълно вярно е казаното, че „те замениха Небето със Земята“. Заменя го всеки, който позволява на земния свят да звучи по-силно и гръмко в съзнанието му, отколкото Небесния свят. Под Небесен свят разбираме светът на действително съществуващото. Това, което хората все още не са постигнали и което предстои да бъде постигнато и познато от тях, е безкрайно по-широко и по-голямо от това, което те вече знаят, защото постиганото от човека се нарича Безпределност. Моят Свят е част от океана на безпределната космическа мисъл. Докосвайки се в хода на Общуването мислено до Мен, устремената към Мен мисъл са докосва до Океана. „Да живееш във вечното“ означава да живееш в океана на Космичната мисъл, която вече е съществувала преди началото на времето. Но между съзнанието на човека и действително съществуващото стои Майя, която отвлича съзнанието от единствената реалност. Илюзиите на Майя трябва да се преодолеят. Тя облича своите форми в много облекла, само за да отклони духа от тясната пътека, водеща в живота. А когато човек намери тази пътека и стъпи на нея, съблазните на Майя се усилват особено силно. Наричаме Драконите на прага чудовищата, пазещи входа на Пътеката към живота. Тези фантоми представляват творения на човешкия ум, подържани, усилвани и раздувани от всички съобщници и изчадия на тъмата, яростно охраняват подстъпите към Вратата на Светлината. Цялата тъма се стоварва върху дръзновения, осмелил се да се приближи към нея. Тя не оставя дори преодолелият тъмата и стъпил на пътеката на живота. Тя дебне отстрани покрай пътеката и стига само да свърнеш дори и на една крачка встрани от нея, където са разпънати тънко и хитро заплетените й мрежи, съзнанието веднага се омотава в тях. Затова има толкова отстъпващи и отстъпили и не достигнали. Аз съм Пътя, Истината и Живота — да се върви може само с Мене. Признавайки Мен и приемайки ме в сърцето, може смело да се върви по тясната пътека на живота. Разбира се, изпитанията няма да закъснеят, разбира се, пътят на живота не е лек, но давам гаранция за победата, ако сте с Мен. И както и да се изострят тъмата и нейните служители в своите хитрини, дерзаещият духом въпреки всичко върви с Мен, макар и понякога да му се струва, че е оставен сам, че са напразни борбата и усилията и че тъмата побеждава. Но този, който е определил окончателно своя път докрай, казва на Майя: „Отстъпи“ — и отново побеждава, разсейвайки временния мрак и разгонвайки чудовищните фантоми на сгъстилата се тъма. Да се върви докрай независимо от всичко — такова е мотото на преодолелия вехтия човек в себе си. Правилно е било казано, че по пътя не трябва да се върви, а трябва човек да стане пътя. Ставането такъв път се заключава в сливането на съзнанията — Моето и на вървящия след Мен. Така и ще вървим, слети в сърцата си, към огнената си цел. Ето защо най-важното по този път е ще бъде осъзнаване на Учителя в сърцето и изпълването на сърцето с Владиката. Защото когато сме заедно, никакви чудовища на мрака не са страшни и нищо не може да спре. Малодушието не е характерно за вървящите с Мен — малодушният винаги отстъпва. Никакви уловки на съзнанието, никакви думи и обстоятелства не могат да оправдаят отстъпника, напуснал пътя на живота. Отвърналият се от Мен отвръща тъпо себе си от Светлината и прекъсва своя път. Когато здраво и силно си с Мен, отстъпление няма. Пралайите на съзнанието не трябва да се приемат за оттегляне. Те са неизбежни и се дължат на ритъма. Запомнете добре думите: „Ето, аз Съм с вас през всичките дни, до свършека на века“ — тези думи на Владиката са неизменни за всички времена.