Певците на времето
- Автор: Пол Фредерик, Уилямсън Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юрий Лучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Певците на времето». Краткое содержание книги:
— С каква цел? — попита Крейк.
— Не е необходимо да знаете това. Въпросът е само един: с вас ли ще пътуваме, или без вас. Нямаме нужда от никой от вас, Франсис Крейк. И двамата с моя Брат сме в състояние да пилотираме кораба.
— И няма дори да ни кажете какво ще правим ние?
Костенурките се поколебаха. Спогледаха се, но никой от двамата не проговори.
Крейк преглътна мъчително и се огледа. Екипажът му се размърда. Дейзи Фей каза плахо:
— Той е прав, Франсис. Корабът си е техен и всяка Костенурка може да го управлява.
— Ако наредиш, ще се бием, но това е истина — обади се и Марко.
Крейк се предаде.
— Ако трябва да изпълнявам заповедите ви, за да задържа кораба, ще ги изпълнявам — каза навъсено той. — При едно условие. Отговорете на въпроса.
Костенурките се наежиха. Върховния Буревестник отново изключи транспозерите и те заспориха на родния си език.
Накрая Върховния Буревестник заговори:
— Взехме решение да запазиш званието си — изкряска той. — Но ще изпълняваш заповедите ни. Първо: корабът да се изведе от орбиталната станция. Щом се отдалечим на достатъчно разстояние, ще включиш вълновите двигатели.
— Не ме чухте — възрази Крейк. — Трябва да отговорите на въпроса ни.
Костенурките отново се спогледаха с по едно око. И този път общото мнение бе изказано от Върховния Буревестник.
— Крайната цел на нашето пътуване е родната ни планета.
— Или по-точно мястото, където се намираше тя — допълни печално Малкия.
— После какво? — настоя Крейк.
След известно колебание Върховния Буревестник отново взе думата:
— Сега не можем да ви дадем отговор. Най-напред трябва да направим някои проучвания…
— Какви проучвания?
Голямата Костенурка губеше търпение.
— Ще ви уведомим, когато сметнем за нужно! Достатъчно за вас е да знаете целта им. Това е най-великата и грандиозна цел във вселената. Вие ще имате привилегията да участвате в осъществяването й. Това, което възнамеряваме да направим, е да върнем на Братството неговата Майка!
Омайно пееха айодите, но и спираха да слушат, и от време на време се усмихваха на песничките, които чуваха.
— Когато говорихме за образуването на частиците, на някои от вас им бе трудно да възприемат двойствеността на вълновите частици. Предполагам, че този въпрос ви е станал ясен, а ако не е, то вероятно няма да си вземете изпитите, така че е все едно. Сега ще опитам нещо друго.
Нека за малко забравим за вълновата част от двойствеността и да поговорим за друга малка особеност на частицата като такава.
Когато разглеждаме електрона като частица, вероятно си го представяте като малък, твърд и кръгъл — като миниатюрна версия на планета като Земята. Това е вярно, но само донякъде. Моментът, в който престава да бъде вярно, е когато завъртите тази частица.
Ще ви дам пример.
Да си представим, че взимаме ивица хартия, огъваме я като пръстен и залепваме краищата.
После взимаме едно мънисто с размер на електрон — на практика това е невъзможно, но ние само си представяме, — и го пробиваме, така че да можем да го нанижем на хартиения пръстен. (Този пръстен, разбира се, трябва да е много малък). Да речем, че това мънисто с размерите на електрон има някакви ясно видими белези по повърхността — може би изглежда като земен глобус, — така че във всеки един момент можете да кажете коя негова част е обърната към вас. Сега гледате Еквадор. Северният полюс на мънистото сочи главата ви, южният — краката.
Направихте ли го? Добре, сега да направим нашия експеримент.
Придвижваме мънистото по цялата дължина на пръстена. Когато то се върне в изходното си положение, пред нас отново ще застане Еквадор. Мънистото се е завъртяло на 360 градуса и е точно в същото положение. Никой, който не ви е видял да го движите, няма да знае, че сте го завъртели. Не може да се приложи никакъв тест, който да докаже дали мънистото е въртяно или не. Така че обективно погледнато, няма никакво значение дали мънистото е било завъртяно на 360 градуса или не.
Но при електрона не е така.
Ако искаме да повторим същия експеримент с истински електрон, а не с мънисто с размерите на електрон, ще трябва да направите пръстена по друг начин. Тоест, ще трябва да усучете ивицата хартия на 90 градуса преди да залепите краищата й.
И това, разбира се, превръща хартиения пръстен в така наречената ивица на Мобиус.
Сега вече можете да направите въображаемия експеримент и ще видите, че се получава нещо любопитно. Плъзгането на електрона по пръстена става по по-различен начин. Пред вас отново е Еквадор, но останалата част от глобуса се е преобърнала обратно. Оказва се, че Северният полюс е заел мястото на Южния. Сменили са местата си.