Шърли [bg]

Един влюбен мъж, изпитал подобно разочарование, може да заговори и да поиска обяснение. Една влюбена жена не може да каже нищо — ако го направи, ще последват срам и болка, душевно терзание за предателство спрямо самата себе си. Природата би заклеймила подобна проява като опълчване срещу нейните инстинкти и по-късно би си отмъстила с гръмотевичния удар на самопрезрението, което връхлита потайно и изневиделица. Приеми нещата така, както ти се поднасят, не задавай въпроси, не отправяй никакви възражения — в случая това е най-мъдрото. Очакваше хляб, а получи камък — счупи зъбите си в него и не крещи от болката на оголения нерв. Не се съмнявай, че душевният ти стомах, ако притежаваш подобно нещо, е така здрав, както стомахът на щрауса — камъкът ще бъде смлян. Протегнала си ръка за яйце, а съдбата е положила в нея скорпион. Не се вцепенявай от ужас, а стисни здраво подаръка — нека ужили дланта ти. Няма значение — след време, когато ръката ти е вече цялата подута и тръпнеща от болка, скорпионът ще умре и ти ще си получила първия урок как да понасяш страданието без стон и да оцелееш след изпитанието (казват, че някои загивали), през остатъка от живота си ще бъдеш по-силна, по-мъдра и не толкова болезнено чувствителна. Вероятно не си съзнавала това по него време, така че тази надежда може да ти вдъхне кураж. Природата обаче, както вече бе споменато, е отличен приятел в подобни случаи — тя запечатва устните, възпира думите, налага кротко притворство. В началото това притворство често се изразява в спокойно и ведро поведение, което след време преминава в мъка и бледност, а след това отминава, като оставя един подходящ стоицизъм, не по-малко укрепващ поради това, че е полугорчив.

Полугорчив? Да няма някаква грешка? Не, той трябва да бъде горчив; горчивината е сила, тя е ободряващо питие. Сладко и нежно чувство, което да последва непоносимото страдание, няма да намерите никъде — да се говори за него е заблуда. След мъката може да настъпи апатична изнемога. Ако остане някаква енергия, то тя ще бъде много опасна — смъртно опасна в случай, че на пътя й се изпречи неправдата.

Кой е чел баладата «Бедната Мери Ли?» — тази стара шотландска балада, създадена не зная от кое поколение, нито пък от чия ръка? Мери била измамена — вероятно след като повярвала в една лъжа, представена й като истина; тя не се оплаква, но е сама в снежната буря и вие можете да чуете мислите й. Това не са мисли на идеализирана героиня, а на една селска девойка, която може да изпитва дълбоки чувства и силна ненавист. Мъката й я е прокудила от домашното огнище и тя се намира на покритите със сняг заледени хълмове; свита под «ледената пряспа», Мери си спомня всички превъплъщения на злото: «жълтокореместия гущер», «четинестата змия», «старото псе, виещо към луната», «привидението с огромни очи», «разярения бик», «жабешкото мляко»[66] — тя мрази тези неща, но най-много от всичко мрази Ро̀бини!