Стаена смърт

— Само приятелка — отговори мис Марпъл. — Съветвам ги доколкото мога. Но хората рядко се вслушват в съветите… Жалко, че е така, но какво можем да направим?

— И какво ги посъветвахте? — попита диктор Кенеди с любопитство.

— Да оставят смъртта на спокойствие — отговори твърдо мис Марпъл.

Доктор Кенеди седна на един неудобен градински стол.

— Добре казано. Гуени ми харесва. Беше толкова хубаво малко дете. И трябва да кажа, че се е превърнала в хубава млада жена. Боя се, че може да има неприятности.

— Има толкова видове неприятности — каза мис Марпъл.

— Моля? А, да… наистина. — Той въздъхна.

— Джайлс Рийд ми писа и ме помоли да му дам писмата на сестра ми — тези, които получих, след като тя замина. Също и образец от почерка й. — Той я стрелна с поглед. — Разбирате ли какво означава това?

Мис Марпъл кимна:

— Мисля, че да.

— Изглежда смятат думите на Келвин Халидей, че е удушил жена си, нито повече, нито по-малко, за истина. Че писмата, които Хелън ми написа след заминаването си, са фалшиви и че тя е мъртва.

Мис Марпъл попита внимателно:

— А самият вие вече не сте много сигурен какво точно е станало?

— Бях тук по онова време — Кенеди все още гледаше пред себе си. — Всичко изглеждаше съвсем ясно. Келвин явно си въобразяваше. Не намерихме тялото й, липсваха дрехите, какво друго мога да мисля?

— И преди това сестра ви е била… — мис Марпъл се изкашля деликатно — силно заинтересувана от някакъв джентълмен?

Доктор Кенеди я погледна. В очите му имаше силна болка.

— Обичах сестра си — каза той, — но трябва да призная, че около нея винаги се навъртаха мъже. Има жени, които просто така са устроени — не могат иначе.

— Тогава за вас всичко е било съвсем ясно — каза мис Марпъл, — но сега сякаш не е чак толкова. Защо?

— Защото — каза Кенеди прямо — ми се струва невероятно, че Хелън, ако още е жива, толкова години не ми се е обадила. Също така, ако е починала, не по-малко странно е, че не са ми съобщили. Е…

Той стана и извади от джоба си един пакет.

— Само това мога да направя. Първото писмо на Хелън изглежда се е загубило. Не можах да го открия никъде, но съм запазил второто — с адреса на пощата. А тук, за сравнение, е единственото нещо, писано от Хелън, което успях да намеря. Списък на семена и луковици за засаждане, поръчани за доставка. Почерците ми изглеждат еднакви, но аз не съм експерт. Ще ги оставя на Джайлс и Гуенда. Предполагам, че няма смисъл да им ги изпращам там, където са.

— О, не. Сигурно ще си дойдат утре… или вдругиден.

Докторът кимна. Той стана и огледа терасата с блуждаещ поглед.

— Знаете ли какво ме тревожи? — попита той неочаквано. — Ако Келвин Халидей наистина е убил жена си, трябва да е скрил трупа или по някакъв начин да се е отървал от него. А това означава, не знам какво друго би могло да означава, че всичко, което ми разказа, е било хитро скроена история — че е приготвил куфара с дрехите предварително, за да ни заблуди, че е уредил по някакъв начин да получим писмата от чужбина… означава, в края на краищата, че това е било едно хладнокръвно умишлено убийство. Гуени беше мило дете. За нея е лошо баща й да е бил параноик, но е десет пъти по-лошо да е бил хладнокръвен убиец.