Изгубените открития
- Автор: Василатос Джери
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изгубените открития». Краткое содержание книги:
Какви са заплетените интриги, които преднамерено променят историята? Всяка глава е едно истинско биографично съкровище. Пред нас се разкрива свят, съществувал стотици години извън предначертания му път на развитие.
Истинската история на телефона започва именно с Меучи. Други, много по-млади изобретатели израснали в атмосфера, обогатена от неговите постижения. Филип Рейс забелязал телефоничните свойства на въглеродните пръти, когато през тях минава електрически ток. По-късно неговият примитивен микрофон бил откраднат от отмъстителния Едисон, който търсел начин да „разбие“ монопола на компанията „Бел“ върху телефоните и същевременно да запази собствените си финансови интереси в „Уестърн Юниън Телеграф“.
Изобретенията на Меучи далеч изпреварвали тези на останалите. Трябва да се отбележи, че и Грей, и Рейс са независими и еднакво велики изобретатели, които, макар и да изоставали от Меучи с около две десетилетия, на практика изпреварили Бел най-малко с десет години. Някои предполагат, че Бел, който срещал немалко трудности в разработката на собствения си телефонен апарат, се е сдобил с моделите на Меучи именно, за да може да спечели надпреварата.
По-късно „Уестърн Юниън“ ще ангажира Едисон да „удари“ патента на Бел. Изобретеният от Едисон въглероден микрофон представлява грубо копие на най-ранните приемно-предавателни устройства на Меучи. Масовото производство на телефони неизменно разкривало все нови и нови имитации на всяко едно от изобретенията му. Трескавата надпревара на Бел за първенство в областта на телефонията имала повече общо с амбицията да „се докопа“ до отпусканите за изследванията му пари, отколкото с действителните му способности на изобретател. Това се потвърждава и в по-късните му разработки, сред които са и фриволните (и провалили се с гръм и трясък) „фиктивни изобретения“. Всъщност, без активната „подкрепа“ на приятелите си от Патентното бюро, Бел никога не би успял да обори кавеата на Меучи и електро хармоничния патент на Грей.
Телефонни системи
Онези, които искали първи да въведат телефонията и да получат съответните финансови облаги, избирали по-лесно поддаващи се на контрол и не толкова избухливи личности. Нито Меучи, нито Грей, нито Рейс попадали в тази категория. Повече от ясно е, че моделите на Бел са буквални копия на прототипите, създадени много по-рано от Меучи. Коварният начин, по който са „разгледани и одобрени“ патентите на Бел, говорят повече за финансов нюх, отколкото за гениална изобретателност. Също толкова очевидни са и манипулациите в патентното бюро, когато Бел успял да регистрира патента си „15 минути“ преди Грей да поиска да му се издаде кавеат. Днес едва ли някой се съмнява, че виновниците за подобно нещо биха се посвенили да твърдят, че са изпреварили конкурентите си с „15 години“.
В крайна сметка, благодарение на всички тези мошеничества се стигнало дотам, че кавеатът на Меучи, който „така и не бил намерен в списъка на патентите“, бил отхвърлен. Няма значение. Меучи е легенда. Име, обвеяно със загадъчност. Неговият кавеат и до ден-днешен може да бъде открит в архивите. Всички по-късни патенти на телефона са невалидни. Първенството и авторското право принадлежат именно на Меучи. Тази истина не би оспорил нито един съвременен адвокат.
Всички останали съдебни действия, предприемани срещу Меучи до края на живота му, били организирани както от телефонните компании, така и от самия съд. Целта била една — да се осигури монополът върху телекомуникациите. Завършената и действаща телефонна система на Меучи, видяна и използвана от безброй посетители и съседи на изобретателя години преди появата на Бел, е много добре отразена както в италианските, така и в местните вестници от онова време.
Да четеш стенограмите от съдебните битки на вече възрастния и немощен Меучи, е равносилно на това да усетиш страха на великан. Макар че Меучи не можел да си позволи ежегодното подновяване на своя кавеат, първенството му било безспорно и опасно, в противен случай гигантите не биха си направили труда да вдигнат толкова шум пред обществеността. Компанията „Бел“ се опитвала по всякакъв начин да омаловажи системата на Меучи, като я наричала по време на процесите най-обикновен „въжен телефон“ и на няколко пъти била уличена в измама. От научна гледна точка, подобен начин на защита бил напълно лишен от основания. Провисналите кабели на системата на Меучи я правели неспособна да предава обикновени еластични вибрации с такава чистота и амплитуда. Нещо повече кадифените звуци, получавани от неговите устройства, били прекалено силни и ясни, за да бъдат „най-обикновени механични трансмисии“.