Мотивът

— Това няма да е проблем дори и ако патологът заключи, че единият от тях е убил другият, което, както чувам, са отхвърлили като възможност.

Мери обаче не беше убедена:

— Откъде знаеш, че няма да бъде проблем, Арън? Ами ако, просто хипотетично, тя е оживяла след него, дори и само за минута, тогава няма ли нейните наследници да наследят всичко?

— Не, защото Пол никога не би оставил завещанието си неясно по този въпрос. Всеки добър адвокат — а с четиринайсет милиона човек си осигурява най-добрия — би предвидил този случай. Обикновено се предвиждат деветдесет дни.

— За какво? — попита жена му.

Арън обясни с въздишка:

— Това е времето, през което наследникът — в случая Миси — трябва да е живял след Пол, за да може неговите наследници да получат наследството.

— А кои изобщо са те? — попита Уил. — Нейните наследници?

Всички се спогледаха, след това Арън каза:

— Според мен едва ли някой знае, но ви обещавам, че това няма да бъде проблем.

— Ако стане ясно, че тя е починала след него — намеси се Тереза, — много скоро ще научим кои са те, повярвайте ми. Братовчеди, чичовци, братя и сестри, които тя дори не е подозирала, че има.

— Може би — каза Арън, — само че най-сериозната ни грижа, онова, което трябва да сме готови да оспорим, ако се наложи, е прехвърлянето на наследството в полза на Миси…

Тереза сърдито се обърна към него:

— Трябва ли непрекъснато да използваш прякора й, Арън?

Той сви рамене:

— Нищо лично, Тереза. Така е по-ясно за всички. Но ако е променил завещанието в нейна полза, тогава е твърде вероятно да е променил и останалата му част — може би за някакви благотворителни цели или за децата, имам предвид нашите деца. Твоите внуци, Тереза. Ето за това трябва да бъдем подготвени.

— Аз нямам нищо против — каза Тереза. — Точно това бих искала.

— Ние също искаме това за тях, мамо — каза Уил донякъде рязко.

— Е, той не спомена пред мен нито една от тези други възможности, Арън — сковано се поизправи на стола си Катрин. — На мен ми каза, че всичко отива при Миси. Така искал. Това наистина не било семеен въпрос.

— Това е абсолютно нелепо и е напълно в стила му — обади се Тереза.

— Спокойно, мамо, моля те! — каза Уил.

— Добре, ти ми кажи — изстреля тя в отговор, — как така не е семеен въпрос? Ние всички много добре знаем, че беше… е, преди тази седмица.

— Добре — съгласи се Уил, — но все пак става дума за татко.

— Сигурна съм, че тя е по-виновна от него — каза Бет. — Направи го на глупак. Не вярвам, че е възнамерявал напълно да ни лиши от наследство.

— Вярвай в каквото си искаш, Бет — каза Катрин, — но фактът е, че веднъж сключи ли се този брак, цялата финансова картинка щеше да се промени. Всички знаем какво щеше да означава това на практика, дори и да не бяха умрели.