Конникът на апокалипсиса
- Автор: Николов Любомир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конникът на апокалипсиса». Краткое содержание книги:
Тази книга-игра ще те направи герой от това бурно време.
Вечерта глиганът заема почетно място върху трапезата в голямата столова на замъка. Междувременно Родриго е успял да отскочи до Валамирас и да доведе Хуан. За твоя радост Хуан не споменава нито дума във връзка с неприятностите около погребението. Макар че е в траур, той се държи непринудено и допринася за приятното протичане на вечерята.
Мини на 47.
271
Небрежно размахваш ръка.
— Няма нищо, Хуан. Просто съм малко нервен.
Хуан кимва и се отдалечава напред. Продължаваш след него, като оглеждаш все тъй внимателно околностите на пътя. Но засега гората е тиха и спокойна. Само едно те учудва — когато минавате през мястото на снощната засада, не забелязваш никакви следи. Сякаш някой се е погрижил да ги премахне. Странно… Обикновените разбойници нямат навика да са чак толкова предпазливи.
Премини на 239.
272
Над тълпата избухват възторжени възгласи. Твоята победа и проявеното великодушие са завоювали сърцата на всички присъстващи. Отбележи, че печелиш 15 точки престиж пред бароните.
Отец Фиделиус иска да каже нещо, но ти рязко пристъпваш насреща му.
— Какво има, отче? Може би искате да оспорите волята на Всевишния?
Абатът се прекръства и мълчаливо скланя глава.
Мини на 195.
273
— Как е Пако? — питаш ти, за да разсееш тишината.
Естебан се усмихва.
— Ще се оправи. Брат Доминик има грижата за него.
— Брат Доминик ли? Кой е пък този?
— Един монах — обяснява Естебан. — Баща ви го приюти преди две години и оттогава живее долу, в подземието. Бил е навремето в някакъв манастир в Мадрид, обаче нещо не се спогодил с игумена и го изпъдили. Според мен малко е смахнат… а може и да се занимава с магии. Трупа долу в подземието купища книги и ръкописи на някакви неразбрани езици. Но иначе е свестен човек. Кротък, тих… и умее да лекува. Ако беше станал доктор някъде в Леон или Толедо, да речем, досега да е натрупал богатство.
В този момент през отворения прозорец долита странен звук — нещо средно между трясък, фучене и глух удар по празна бъчва.
— Какво ви казвах! — възкликва Естебан. — Това е една от неговите чудесии! От време на време го прихваща да пали в страничния двор някакви странни смеси.
Ставаш и отиваш до прозореца. Над страничния двор се издига облак черен дим. Лъхва те мирис на сяра. Долу, край опушена медна паница, е застанал дребен, гърбав монах с факла в ръката.
— Заради тия фокуси някъде другаде отдавна да са го изгорили като магьосник — казва Естебан, докато се връщаш на масата. — Но баща ви казваше, че брат Доминик търси тайната на гръцкия огън… лично аз нямам представа какъв е този гръцки огън, обаче сигурно е нещо важно, защото графът даже се скара с отец Фиделиус заради него.
Премини на 291.
274
— Отзивите за вашето благочестие се оказаха доста добри и това е похвално — продължава херцогът. — Но между нас казано, дори и най-благочестивият благородник става опасен, ако не умее да управлява. Затова реших да потърся и мнението на местните барони.
Ако престижът ти пред бароните е минус 10 точки или още по-нисък, мини на 288.
Във всички останали случаи продължи на 217.
275
Вдигаш високо меча и се хвърляш подир беглеца. Но мракът сред дърветата е непрогледен. Можеш да преследваш противника само по слух. Отлично разбираш, че това би било твърде рисковано. В тъмнината противникът може да ти поднесе някоя неприятна изненада. Ако се откажеш от гонитбата и излезеш на пътя, за да видиш какво става с останалите, мини на 194.
Ако продължиш гонитбата, прехвърли се на 246.
276
Както би могло да се очаква, отец Фиделиус посреща отговора ти с неописуемо възмущение. Отначало се опитва да обясни каква заплаха за вярата са магьосниците и еретиците. Когато това не помага, той започва да сипе огън и жупел срещу теб и накрая си тръгва жестоко разгневен.
Отбележи, че губиш 5 точки престиж пред абата и премини на 290.
277
Безпогрешно си улучил слабото място на своя приятел — неговата суетност. Когато му обясняваш с какво възхищение ще го зяпат всички в Рохалор, този железен довод сломява всякаква съпротива. Нещо повече — Родриго пръв се втурва да вади доспехите си от каруцата. Ти и Хуан също се заемате с трудната задача да навлечете тежките железни брони. Оръженосците ви помагат с похвално усърдие, но въпреки всичко минава повече от час, докато най-сетне всички кукички, ремъци и сглобки биват затегнати. Заслужава да се отбележи, че сега ви бави тъкмо Родриго, който непрестанно хока оръженосеца си и го кара да лъска доспехите с вълнен парцал.