Очите на любовта
- Автор: Дейвис Маги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Очите на любовта». Краткое содержание книги:
Едайн мина бързо покрай редиците на тамплиерите. Когато наближи, забеляза на гърдите му златен кръст с колелото на слънцето. В сърцето и покълна плаха надежда.
Монахините й бяха разказвали, че в Шотландия са останали съвсем малко калдейски монаси. През годините, които беше прекарала в манастира, беше видяла само двама — възрастни мъже от Ирландия, които пренощуваха в дома за гости и продължиха пътя си още на другата сутрин.
След това сестрите говориха дни наред за калдеите и за участта, която сполетяла някога могъщия клон на майката църква.
Папата в Рим не подкрепял няколкото останали манастири, защото не одобрявал необичайните правила на ордена. Братята празнували Великден и други църковни празници според стария ирландски обичай и дните им изобщо не съвпадали с римския календар.
Това беше само едно от отклоненията. Навсякъде се говореше, че ирландските монаси имали жени и наложници. Един епископ дори отслужвал месата само с помощта на петимата си големи синове!
Преди стотици години, разказваха сестрите, когато Рим бил нападнат от варвари и светият отец бил заловен, ирландските монаси, които живеели в мирните си манастири на далечните острови, станали много важни личности. Скоро ирландската църква станала силна и могъща и тъй като римската била почти унищожена от варварите, ирландските манастири започнали да изпращат мисионери и учени в двора на франкските крале и в Саксония, за да покръстят германите.
В процъфтяващите ирландски манастири преподавали гръцки и латински, Виргилий и Аристотел, монасите издавали прекрасни ръчно нарисувани, оцветени и позлатени свещени книги. Ирландската църква се изравнила по значение с римската.
Но, както се случва често, блясъкът не траял дълго. Римската църква възвърнала могъществото си с помощта точно на онези крале, на които ирландските монаси били помогнали най-много. На събора в Уитби калдейските свещеници се съгласили да се откажат от стародавните си обичаи и да следват римската литургия, но през следващите десетилетия постепенно се откъснали от папската институция.
Едайн се взираше изненадано в забележителните кехлибарени очи на ирландския свещеник. Той не беше старец като двамата калдейци, които бяха нощували в манастира, а на средна възраст, имаше дълъг нос, леко сплеснат отпред, и широка, иронична уста. Едър мъж, добре хранен, силен и широкоплещест.
Вниманието й бе привлечено от тонзурата му: гладко избръсната ивица от едното ухо до другото напряко през челото в стила на старите друиди. За разлика от него римокатолическият духовник имаше кръгло петно в задната част на главата.
Откъде ли са го намерили тамплиерите? — запита се тя. И защо, защо?
Големите пръсти със странно дебели възглавнички на ноктите милваха пръстена на ухото на бялата котка.
— Е, Фомор — попита тихо той, — ще ми кажеш ли как успя да намериш последния от старите си приятели?
Тишината в подземната зала бе нарушена от шепот, който се понесе като вълна по редиците на тамплиерите. Едайн усети, че Асгард дьо ла Герш направи крачка към нея. Котката скочи на пода и мушна главичка в расото на монаха.
Ирландецът огледа залата с пронизващ поглед и рицарите престанаха да си шепнат.
— Писано е — заговори отмерено той, — че децата на Фир Болг дошли в Ирландия от страната на древните гърци и заживели в Ейре в мир и благополучие. Те били селяни и градинари и събирали пръст в кожени торбички, за да правят големи тераси и да садят прекрасно зърно. Земята била райска градина. Ирландия била зелена и осеяна с каменните къщи на старите богове. Освен това Фоморите издигнали големи кръгове от изправени камъни, които стоят и до днес.
Когато млъкна за малко, мълчанието надвисна заплашително от каменния свод. Котката мъркаше доволно и се галеше в крака му.
— Тогава дошли племената на богинята Дану — продължи ирландецът. — Наричали ги „Туата де Данаан“, били високи хора, справедливи, надарени с красота. Никой не бил виждал такава човешка раса. Пристигнали в Ирландия с облаците и Фоморите ги видели едва когато красивите Туата де Данаан вече били заели цялата страна и предявили претенции за властта.
Главният майстор му пошепна няколко думи иззад маската си, но Едайн не ги разбра. Ирландският монах не я изпускаше от очи нито за миг. След малко бавно изрече нещо на изразителен език, който й се стори странно познат.
Накрая издекламира на пеещ нормански френски:
— Косата й беше с цвета на чисто злато… Ръцете й бяха бели като снегът на нощта, бузите й бяха меки и гладки, червени като върха на планината. Веждите й бяха черни като катран, зъбите равни като наниз перли, очите сини като зюмбюли… Хълбоците й бяха бели като морска пяна, дълги, стройни, меки като вълна, краката топли и кадифени, коленете малки и твърди… Казаха, че всички жени, смятани преди това за красиви, избледнели пред Едайн; най-хубавите жени в целия свят не можели да се мерят с нея.