Последен патрул
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Патрулите #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: З. Петков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последен патрул». Краткое содержание книги:
„Последен патрул“ — това е пътешествие с най-добрия руски фантаст в търсене на нова истина. Но бъдете внимателни: Сергей Лукяненко не обича прости решения и кратки пътища. Така че приключението обещава да е ярко и увлекателно. Като самият живот, с чието разнообразие може да се сравни само фантастиката „Последен патрул“.
На път?!
Или той ме накара да ги чуя, или всичко беше истина, но освен шумното дишане на великана аз чух и тишината, и звуците.
— Виж как жарко свети огъня, как сребристите листа ловят лунната светлина, как тъмната трева под краката… — шептеше Лермонт. — Тук може да се живее…
Аз видях.
— Много малко от Различните са били тук приживе… — Лермонт въздъхна. — Ние идваме тук след смъртта си, разбираш ли? Идваме завинаги…
По гърба ми пробяга тръпка. Спомних си загиналите от нашия Патрул. Игор, Тигърчето, Андрей…
— Ти знаеше ли? Знаеше това преди?
— Всички Висши, които могат да слязат до петия слой, знаят това. — Гласът на Томас беше печален. — Но това е твърде опасно знание, млади магьоснико.
— Защо?
— Не трябва да знаеш какво те чака след смъртта. Томас знае — и му е тежко. Томас иска да дойде тук. Надалеч от хората, жестоки и алчни. Надалеч от човешкото зло и човешкото добро. Толкова е сладко… да живееш в света на Различните…
— Да живееш?
— Да живееш, млади магьоснико. Тук дори вампирите не се нуждаят от кръв. Тук всичко е друго, всичко е различно. Всичко е така, както трябва да бъде. Тук е истинския свят — на петия, шестия и най-великия — седмия слой. Тук се издигат в небесата кулите на мъдреците, изучаващи мирозданието; кипят от живот градовете, пълни със Светлина и Тъмнина; бродят в девствените гори еднорози, дракони охраняват своите пещери. Тук ще дойдем… аз — по-рано, ти — по-късно… и приятелите ни ще ни посрещнат. И аз ще се радвам да те посрещна, млади магьоснико…
Великанската ръка ме прегърна през рамо сякаш бях дете. Фома въздъхна тежко. И продължи:
— Но е рано. Все още е рано. Ако можех да стигна седмия слой… не бих се върнал. Но тук Силата ми не стига. И твоята няма да стигне, млади магьоснико.
— Не бързам. — измърморих аз. — Имам…
Какво имам? Жена и дъщеря? Те са Различни. Висши Различни. Можем да дойдем заедно тук. В градовете от Светлина и Тъмнина… където Алиса и Игор са щастливи заедно, където никой не си спомня за глупавите хорица…
Аз трепнах. Стори ли ми се, или и аз станах по-висок? Или Лермонт се смалява?
— Фома, да тръгваме!
— Почакай. Погледни това!
Над главите ни затанцува бяло огънче. Фома протегна ръка, сочейки плоча от прозрачен червен камък, криещ се в тревата пред краката ни. Какво ли е това, рубин с размерите на голям поднос?
Аз клекнах. Прокарах ръка по гладката повърхност. Погледнах чертичките, образуващи келтски букви.
— Какво пише тук, Фома?
— Това е писано от Мерлин. — Гласът на Лермонт стана замислен. — Писано е от Мерлин, това е едновременно и ключалка, и последния ключ. Тук е написано на коелбрен19… — Той помълча. — Ако се каже с висок напев, то…
— С какъвто и да е! — възкликнах аз, почти физически усещайки как изтича времето.
с някакъв чужд, по-тънък и напевен глас произнесе Фома. И при първите звуци на гласа му изрязаните в камъка букви започнаха да светят, сякаш под камъка беше запалена мощна лампа. Една след друга буквите се превръщаха в тънки стълбове светлина, биещи в небето.
Последната буква светна едновременно с последните думи на Лермонт.
— Мразя караокето. — казах аз. — Какво означава всичко това?
— Томас не знае повече от теб, млади магьоснико. — Великанът ме грабна. — А сега — изчезваме!
Предполагах, че Лермонт иска да излезе направо в реалността. Но не, първо излезе на петия слой и махна с ръка към Семьон и негъра:
— Излизайте!
Не се наложи да ги уговаряме дълго. А Лермонт ми намигна, наведе се над голема и измъкна от тялото на змията Руната на Мерлин.
Очите на звяра светнаха яростно. Туловището се издигна във въздуха, двете усти се отваряха синхронно.
Но вече бяхме извън обсега на Стража. В обикновения, човешки свят. В стаята, пълна с мъртви тела.
Възрастният пълничък Лермонт ме пусна и рухна на земята. Лицето му беше покрито с пот, капки висяха дори по стърчащите му мустаци.
Около нас беше обичайната суетня — Светлите Различни сваляха следите от аурите, изучаваха телата, вземаха парчета плът и капки кръв за анализ. Към мен и появилия се Семьон веднага се насочиха разтревожени погледи, по тялото ми плъзнаха проучващи заклинания. Като видяха че сме Светли, при това — от висок ранг, патрулните сконфузено отдръпнаха заклинанията.
19
Коелбрен — древен свещен език на келтите. Коелбрен също се наричат и дървените пръчици с размер на човешки пръст, на които са гравирани свещени знаци. Бел.прев.
20
Оригинал:
Венец Всего здесь скрыт. Всего лишь шаг остался. Но он — наследие для сильных или умных, —21
Оригинал:
Получишь все и ничего, когда достать его сумеешь. Иди вперед, коль ты силен, как я; иди назад, коль ты, как я, умен. Начало и конец, глава и хвост, все слито воедино В Венце Всего. Так жизнь и смерть неразделимы.