Скандална нощ

Може би се питаш какво предприема маркизът по повод набезите на дъщеря си. Въпреки че съм уверена, че нашите малки сблъсъци са за него таен източник на веселие, когато му ги съобщавам, той повдига вежда или потрепва с устни, скрит зад вестника си. Изглежда напълно доволен, че се оправяме сами. Победителят печели всичко.

Единственото ми утешение е да седна вечер на бюрото и да продължа да пиша романа си (Нали ти споменах вече за него?). За щастие досега нощите са спокойни и никакъв призрак не се е появил отново. (Нали ти писах и за призрака, или не?)

Чакай! Чувам нещо. Някой слиза по стълбите. Гърбът ми се облива от студена пот, когато отварям леко вратата и внимателно разглеждам коридора. О, сладко облекчение. Не е сатаната в ролята на доведената ми дъщеря, а новата слугиня, избягала от гнева на Марта. Трябва да видя в лице бедното непохватно създание. Тя прекарва цялото си време като един късоглед рак, бягайки от една домашна катастрофа към друга. Знаеш къде се намира, когато чуеш шум от строшен порцелан и виковете на Марта.

Има още много за разказване, но сега нямам време. О, сладка мила Хариет, моя приятелко и доверенице, как ми се иска да бъдеш до мен!

Завинаги твоя Лоти

P.S. Ако още веднъж открия в обувката си бръмбар, страхувам се, че съпругът ми няма да е единственият в тази къща, обвинен в убийство.