Изходящ полет
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Влади Райчинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изходящ полет». Краткое содержание книги:
Един могъщ джедай ще успее да убеди Съвета и Сената да дадат ход на проекта „Изходящ полет“.
Но какво в действителност е „Изходящ полет“ — мисия, която обрича на гибел почти двайсет джедаи и хиляди души екипаж? Мисия, която има за цел да открие нови светове и да ги колонизира? Или това е мисия, която има за цел да спаси джедаите и да им даде възможност да обучат много нови последователи, които един ден да се завърнат и да спасят Републиката?
— Взе ми думите от устата — отвърна Риске остро и кимна към вътрешността на растителното заграждение. — Бихте ли пристъпили в кабинета ми за минутка?
Оби Уан се огледа. В смрачаващата се улица вече почти не се мяркаха бролфи, а и в този момент никой не гледаше точно към тях двамата. Затова леко докосна Анакин по рамото и бързо прескочи през плета, приземявайки се от другата страна клекнал. Миг по-късно до него се озова и Анакин.
— Не се отказвате лесно, признавам — каза Риске, докато се приближаваше към тях ниско приведен. — Какво правите тук?
— Търсим бролф на име Джомпфи — обясни Оби Уан. — Този следобед е пратил едно момче до града, за да открадне и да му донесе чифт форсажни камери. Надявахме се да можем да го попитаме защо.
— Е, така и така ще разговаряте с него, защо не го попитате и за експлозивите, които наскоро изчезнаха мистериозно от един миньорски рудник, където случайно работи един приятел — каза Риске мрачно. — Или пък за системния стабилизатор, който друг негов приятел бил взел назаем от любителската шейна на шефа си. Или пък за цилиндрите от съединителна сплав, които тези дни някой е задигнал от една друга работилница. Да забелязвате някаква обща тенденция тук?
Оби Уан свъси вежди:
— Някой си стъкмява домашно изработена бойна ракета.
— Или две. Или три — добави Риске. — Пък и май няма много изгледи някой от нас да успее да поразпита Джомпфи по този въпрос, понеже заедно с побратимите му добре са се покрили.
— Прекрасно — отбеляза Оби Уан и надникна през оградата.
— М-да, тъкмо тази дума ми беше на езика — каза Риске. — И така, по какъв повод сте тръгнали да го търсите?
— Нашата приятелка, с която вече се познавате, го преследваше по-рано днес — обясни Оби Уан. — Впоследствие тя изчезна и оттогава все не успявам да я открия по предавателя.
— Лошо — каза Риске. — Хубаво момиче, но без достатъчно офанзивна съобразителност.
— Ние все още не смятаме да я отписваме — каза Оби Уан през зъби. — Някаква представа, в коя дупка би могъл да се е покрил Джомпфи?
— Ако имах, едва ли щях да кисна точно тук. В момента мои хора следят всички центрове на миньорската гилдия. Но ако Джомпфи не иска да се прибере у дома, значи едва ли ще е толкова несъобразителен, че да цъфне на някое от тези места.
— Тогава какво правим? — запита Анакин.
— Това, което аз ще направя, си е моя работа. Смятам да се прибера в хотела, за да проверя дали мерките ни за сигурност са наред — каза Риске. — Според мен се готвят да ударят тази вечер. Дуракритовите червеи винаги изчезват първи точно когато къщата предстои да се стовари върху главата ти.
— А може и да опитат да ударят градския административен център утре през деня — предположи Оби Уан.
— Едва ли — скептично каза Риске. — Съмнявам се, че Джомпфи би дръзнал да напада място, където представители на собствената му гилдия преговарят за неговите права. Не, най-вероятно ще се цели в хотела или най-много в трасето между хотела и административния център утре сутрин.
За съжаление анализът на Риске звучеше логично.
— Добре тогава — кимна Оби Уан. — Вие се погрижете за тези неща, а ние ще продължим да търсим Лорана.
— Късмет — поклати глава Риске. — Знаете ли, когато по-рано се срещнах с нея, изпитах голямо изкушение да й закача проследяващо устройство, за да знам дали няма случайно отново да ми се изпречи на пътя. Сега ми се иска да го бях сторил.
— И на нас ни се иска — каза Оби Уан. — Но явно ще трябва да се оправяме сами.
— Мислех, че джедаите са добри именно в това отношение — Риске измъкна от джоба си информационен чип и им го подаде. — Това ще ви осигури директна връзка с моя предавател, като същевременно ще закодира текста с моя лична програма за сигурност. Обадете ми се, ако чуете нещо, става ли?
— Няма проблем — потвърди Оби Уан и пъхна картата в един слот на своя предавател.
Риске кимна едва забележимо и се запъти към улицата. Когато стигна досами края на оградата, надникна над плета и се огледа. После го заобиколи и се отдалечи с бърза походка.
— А сега какво? — запита Анакин.
— Най-добре да потърсим учителя Кбаот и да му разкажем какво се е случило — каза Оби Уан с неохота. — Вероятно двамата с Лорана си имат достатъчно добре изградена връзка, че да може да я засече чрез нейния отпечатък в Силата.
— Възможно е — каза Анакин недоверчиво. Двамата се върнаха в края на растителната ограда и отново излязоха на улицата. — Знаете ли, май не би било зле всички тук да почнем да носим проследяващо устройство…