Войната на Ъплифта
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на Ъплифта». Краткое содержание книги:
— Полетът към Порт Хеления няма да е опасен — отбеляза Атаклена. — Губруанците ще очакват наплив натам доста дни: нали хората ще искат да получат противоотрова. — Тя посочи бързащите товарачи. — Защо е цялата тази паника, която усещам тук? Защо евакуирате хората толкова бързо? Кой…
Шулц нервно се изкашля и многозначително поклати глава, сякаш се страхуваше да я прекъсне. Бенджамин й отправи умоляващ поглед.
— Моля ви, сер — тихо каза Шулц. — Моля ви, говорете тихо. Повечето от нас, шимите, всъщност не предполагат, че… — Той не довърши.
Атаклена усети хладна възбуда по гребена си и се взря в двамата директори човеци, Така и М’Бдзвели. Те бяха мълчали през цялото време и кимаха, сякаш разбираха и одобряваха всичко казано.
Чернокожата жена, доктор Така, й се усмихваше, без да мига. Короната на Атаклена се протегна, после се сгърчи назад с отвращение.
— Вие я убивате!
Шулц нещастно кимна.
— Моля ви, сер. Вие сте права, разбира се. Упоих двамата си скъпи приятели, за да издържат, докато приключим и откараме всички без паника. Те сами настояха за това. Доктор Така и доктор М’Бдзвели чувстваха, че ефектите от газа ги отнасят прекалено бързо — тъжно и тихо добави той.
— Не трябваше да им се подчинявате! Това е убийство!
— Не беше лесно. Шим Фредерик не бе в състояние да понесе такъв срам и сам потърси покой. Вероятно аз също щях да сложа край на живота си… но смъртта ми вече е толкова неизбежна, колкото и на колегите ми човеци.
— Какво искате да кажете?
— Имам предвид, че губруанците, изглежда, не са добри химици! — Неошимпанзето избухна в горчив смях, който завърши с кашлица. — Газът им убива някои от човеците. И действа по-бързо, отколкото казаха. Освен това, изглежда, че влияе и на някои от нас, шимите.
Дъхът на Атаклена секна.
— Разбирам. — Искаше й се да не разбира.
— Има и друго, което решихме, че трябва да знаете — продължи Шулц. — Новини от нашествениците. За съжаление беше на галактически три — губруанците презират англическия, а нашата програма за превод е примитивна. Но знаем, че се отнасят за баща ви. Изглежда, че междузвездният крайцер на баща ви е бил видян да напуска планетата. Бил е проследен от бойни кораби. Губруанците казват, че не е стигнал до трансферния пункт. Разбира се, не може да се вярва на думите им…
Атаклена се олюля. Не. Сега нямаше да мисли за това.
— Разбира се, ще получите, каквато помощ поискате — тихо продължи шим Шулц. — Махолетът ви разполага с оръжия и храна. Ако желаете, можете да отлетите до мястото, където е приятелят ви Робърт Онийгъл. Надяваме се обаче, че ще решите да забавите евакуирането си, поне докато горилите не бъдат скрити в безопасност в планината под грижите на някои квалифицирани човеци, които може да са избягали. — Шулц я погледна сериозно. Кафявите му очи бяха пълни с тъга. — Зная, че искаме много, почитаема Атаклена, но бихте ли поели нашите деца под грижите си за известно време, докато са евакуирани в пустошта?
23.
Изгнанието
На уреченото място ги очакваха. Един шим подаде на Атаклена писмо, докато Бенджамин слагаше върху малкия махолет камуфлажно покривало против радари.
В писмото Хуан Мендоса, собственик на имение над прохода Лорн, съобщаваше за безопасното пристигане на Робърт Онийгъл и малката Ейприл Уу. Робърт се възстановявал нормално, след седмица щял да е добре.
Атаклена почувства облекчение. Ужасно й се искаше да види Робърт — и не само защото имаше нужда от съвет как да се справи с групата горили и неошимпанзета бегълци.
Някои от шимите от центъра „Хаулетс“ — онези, които бяха попаднали под въздействието на губруанския газ — бяха заминали за града с човеците, като се надяваха, че противоотровата ще им бъде дадена според обещанието… и че ще им подейства. Атаклена беше оставила само неколцина шими техници да й помагат.
Навярно щяха да дойдат още шимпанзета — а също и човеци, избягнали обгазяването на губруанците. Надяваше се някой от властите да се появи и да поеме отговорностите, легнали на плещите й.
Имаше и второ писмо от имението „Мендоса“. Беше от шим, оцелял от битката в космоса, офицер от милицията. Искаше помощ, за да влезе във връзка със силите на Съпротивата.
Атаклена не знаеше какво да отговори. През късните часове на предишната нощ, когато над Порт Хеления и градовете на Архипелага се бяха спуснали огромни кораби, бяха звучали отчаяни телефонни и радиоповиквания до и от градовете по цялата планета. Имаше съобщения за сухопътно сражение на космодрума. Някой каза, че по едно време боят дори бил ръкопашен.