Преди да кажа сбогом
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преди да кажа сбогом». Краткое содержание книги:
По време на разследването на експлозията на яхтата се разбира, че това не е било инцидент, а предумишлено убийство.
Кой точно е трябвало да умре?!
Мери Хигинс Кларк е обявена за американската „Кралица на напрежението“. Автор е на повече от двайсет световни бестселъра. Живее със съпруга си в Ню Джърси.
43.
За тридесет и осемте си години Джед Каплан бе имал проблеми с полицията достатъчно често, за да знае кога е под наблюдение. Беше развил шесто чувство, което му показваше, че е следен.
Помирисвам ченгетата от два километра, горчиво си помисли той в понеделник сутрин, когато излетя от апартамента и тръгна към центъра. Надявам се, че обувките ви са удобни, тъй като ще си направим хубава разходчица.
Искаше да се махне от Ню Йорк. Не понасяше живота с майка си. Когато се събуди преди един час, гърбът му беше скован от спането върху скапания матрак на тъпото разтегателно канапе. Влезе в кухнята, за да изпие чаша кафе, и намери майка си край масата, потънала в сълзи.
— Баща ти щеше да стане на осемдесет години днес — каза тя с разтреперан глас. — И да направим празненство. Вместо това седя тук сама и се крия. Срам ме е да погледна съседите в очите.
Джед се опита да я успокои, като й обясни, че е невинен, но не успя.
— Помниш онези стари филми с Едуард Робинсън, нали? — запита тя. — Когато жена му умря, единственото нещо, което остави на сина им, беше бебешкото му столче. И каза, че я правел щастлива само докато още седял на него.
Ейда Каплан размаха пръст пред очите му.
— Аз мога да кажа същото за теб, Джед. Позориш ме. Опетняваш и паметта на баща си.
Джед изтърпя дрънканиците й известно време, после излетя от апартамента, притиснат от безнадеждна клаустрофобия. Трябваше да се махне, но се нуждаеше от паспорта си. Ченгетата знаеха, че мизерното обвинение за марихуаната в спортния сак веднага щеше да бъде отхвърлено в съда, затова конфискуваха документите му. Искаха да са сигурни, че няма да отиде никъде.
Не съм признавал, че тревата е моя, помисли си доволно Джед. Казах им, че не съм докосвал сака от пет години, което си е чистата истина.
Но дори след като това обвинение отпаднеше, проблемите му с ченгетата щяха да продължат. Онези типове щяха да измислят друго нещо, за да го въртят тук.
Проблемът е, помисли си Джед, когато се отби да си купи кафе в един магазин на Бродуей, че единствената информация, която мога да им дам, би заковала мен за експлозията.
44.
— Съжалявам, че закъснях — извини се Лиза Райън. — Не предвидих, че няма да успея да намеря място за паркиране. Накрая я оставих в гараж.
Лиза се надяваше да не звучи толкова нервна и притеснена, колкото се чувстваше. Движението в Манхатън винаги я съсипваше, а на всичкото отгоре и тази такса от двадесет и пет долара за гаража, която ужасно я раздразни и обърка.
Двадесет и пет долара бяха ужасно много пари за Лиза, сума, равна на бакшишите, които получаваше за седем-осем маникюра. А сега ги потроши само за да махне десетгодишната си кола от улиците. Ако не беше толкова важно да се види с Нел Макдермот, щеше да подкара обратно към Куинс.
На излизане от гаража сълзи на безпомощност запариха в очите й и я принудиха да спре и да извади кърпичката си. Не искаше да прави циркове по улиците на Манхатън.
Досега винаги се бе чувствала добре облечена, когато слагаше синия костюм с панталон, но поглеждайки жената пред себе си, си помисли, че тоалетът й съвсем евтинее в сравнение с великолепно скроения бежов панталон и светлата блуза на Нел Макдермот.
Снимките й са направо бледо копие, помисли си Лиза. Толкова е красива!
Поздравът й беше мил и любезен. Веднага помоли Лиза да я нарича просто Нел. А Лиза инстинктивно усети, че може да й се довери.
Имаше и още нещо успокояващо в нея — Нел Макдермот излъчваше кротка увереност. Беше повече от явно, че е свикнала да живее сред комфорт.
Докато я следваше към всекидневната, Лиза отново си спомни за Джими и за това как се шегуваше с нея заради страстта й към списания за обзавеждане. Колко безкрайни часове беше прекарала във фантазии. Понякога си представяше своя дом със старинни мебели и персийски килими. Друг път го виждаше в провинциален английски стил, а понякога дори в арт деко или съвсем модернистичен, макар да знаеше, че не би харесало на Джими. С тъга си спомни как му казваше, че когато децата пораснат достатъчно, ще започне да учи вътрешно обзавеждане. Това вече беше невъзможно.
— Имаш прекрасен дом — тихо каза тя, оглеждайки разностилните, но идеално съчетани мебели.
— Благодаря ти. И аз го харесвам — отвърна унило Нел. — Майка ми и баща ми пътуваха много. Бяха антрополози. Носеха необичайни предмети от цял свят. Прибавяш към тях няколко удобни канапета и кресла и готово. Този апартамент бе истински рай за мен през последната седмица.